— Нека така да се разберем — предложих благосклонно аз. — Дай ми възможност да поспя шест часа и после можем да се срещнем.
— Това значи в три часа през нощта! — възкликна Мак. Кимнах.
— Доведи ги в апартамента в хотела. Ще съм готов.
Моника Уинтроп ме очакваше в апартамента. Надигна се от кушетката и загаси цигарата при влизането ми. Изтича към мен и ме целуна.
— О, каква брада! — възкликна тя уж негодуваща.
— Какво правиш тук? — запитах я аз. — Очаквах те на летището.
— Щях да дойда, но се страхувах да не се покаже татко — каза бързо тя.
Беше права. Еймос Уинтроп беше премного разпуснат, за да не забележи симптомите. Бедата бе там, че не умееше да си разпределя времето. Оставяше жените да бъркат на работата му и работата да бърка на жените му. Но Моника беше единствената му дъщеря и като всички развратници, той я мислеше за нещо специално. Каквато всъщност беше. Ала не в неговия смисъл.
— Налей ми едно — казах аз и минах край нея към спалнята. — Ще се цамбурна в една гореща вана. Така мириша, че едва се понасям.
Тя вдигна голяма чаша, пълна с бърбън и лед, и ме последва в спалнята.
— Питието отдавна те чака — каза тя. — И ваната е готова.
Взех чашата от ръката й.
— Откъде разбра, че съм пристигнал?
— Чух по радиото — пак се усмихна тя.
Опитвах от чашата, когато тя ме доближи.
— Не е нужно да се къпеш заради мен — каза тя. — Мирисът ме възбужда.
Оставих чашата и се запътих към банята, сваляйки ризата си. Когато се обърнах да затворя вратата, тя беше до мен.
— Не влизай още във ваната — каза. — Срамота е да се хаби всичкото това лъхащо мъжество.
Обви ръце около врата ми и се притисна към мен. Потърсих устните й, но тя изви лице и го зарови в рамото ми. Усетих я как поема дълбоко дъх. Простена леко и топлината лумна от тялото й като пара от някаква пещ.
Извих с ръка лицето й към мен. Тя пак простена, а тялото й се заизвива. Издърпах си колана и панталоните ми се смъкнаха на пода. Изритах ги настрани и я залепих за тоалетната й масичка до стената. Очите й бяха все още затворени, когато ме възкачи чевръсто като маймунка, която се катери по кокосова палма.
— Дишай бавно, малката — казах аз, когато тя заскимтя от наслада. — Скоро няма да ти мириша така.
Горещата вода гальовно отмиваше натрупаната в тялото ми умора. Присегнах да си насапунисам гърба. Не сполучих.
— Нека аз — каза тя.
Гледах как взе гъбата от ръката ми и започна да ми търка гърба. Бавното, кръгообразно движение бе успокояващо, наведох се напред и затворих очи.
— Не спирай! — помолих аз. — Много е приятно.
— Ти си като бебе. Имаш нужда някой да се грижи за теб.
Отворих очи и пак я погледнах.
— И аз си мислех същото — казах. — Може би ще трябва да си взема японец за личен прислужник.
— Той няма да прави това — каза тя. Усетих да ме тупа по рамото. — Облегни се назад. Искам да измия сапуна.
Легнах по гръб във водата със затворени очи. Тя задвижи гъбата по гърдите ми, после надолу. Отворих очи. Гледаше в слабините ми.
— Изглежда толкова малък и безпомощен — прошепна тя.
— Не смяташе така преди малко.
— Зная — каза тя все още шепнешком и замъгленият поглед се върна в очите й.
Познавах този поглед. Присегнах и обвих ръка около шията й, като я притеглих към ръба на ваната. Усетих ръката й да се плъзга надолу и да ме покрива с гъбата, докато се целувахме.
— Пак растеш — прошепна тя, движейки устни по моите.
Засмях се и в този момент телефонът иззвъня. Рязко се обърнахме, сепнати, водата се разплиска и намокри роклята й отпред. Мълчаливо взе телефона от тоалетната масичка и ми го подаде.
— Да — изръмжах в слушалката.
Беше Макалистър. Обаждаше се от фоайето.
— Казах в три часа! — отсякох аз.
— Сега е три — отговори той. — Можем ли да дойдем горе? Уинтроп е с нас. Каза, че искал да се види с теб.
Вдигнах очи към Моника. Само това ми липсваше. Да дойде баща й и да я завари в стаята ми.
— Не! — казах бързо. — Още съм в банята. Заведи ги в бара и им поръчай нещо.
— Всички барове са затворени.
— Добре тогава. Ще сляза във фоайето — казах аз.