— Ще имам нужда от съветник, консултант и юрист — продължих аз. — Мога ли да разчитам на теб?
Заговори бавно.
— Не зная дали ще разполагам с толкова време, Джонас — каза той. — Имам доста клиенти.
— Колко „доста“?
— Печеля около шейсет хиляди годишно.
— За сто хиляди ще се преместиш ли в Невада?
Отговори незабавно:
— Ако ме оставиш аз да оформя договора.
Извадих пакет цигари и му предложих една. Той си взе, а аз мушнах друга в устата си. Драснах клечка кибрит и му поднесох огънче.
— Дадено.
Той спря, преди да е запалил, и ме погледна въпросително:
— Откъде знаеш, че можеш да си позволиш да ми плащаш такава заплата?
Запалих моята и му се усмихнах.
— Не знаех, докато ти не прие. Тогава вече бях сигурен.
Ответна усмивка пробягна по лицето му. После той стана делови.
— Първото нещо, което трябва да направим, е да свикаме дирекционния съвет, за да бъдеш официално избран за президент на компанията. Мислиш ли, че ще имаш затруднения за това?
Поклатих глава.
— Не мисля. Баща ми не вярваше в разделяне на акциите. Деветдесет процента държеше на свое име и съгласно завещанието, след неговата смърт те стават мои.
— Имаш ли копие от завещанието?
— Не — отвърна аз. — Но Денби сигурно има. Той поддържа архив за всичко, извършено от баща ми. — Натиснах звънеца и Денби влезе. — Донеси ми копие от завещанието на баща ми — наредих аз.
След миг то лежеше бюрото ми — съвсем законно, със синята заверка на нотариуса. Тикнах го към Макалистър. Той го прегледа набързо.
— В ред е. Акциите са твои. Най-добре ще бъде веднага да го утвърдим.
Обърнах се въпросително към Денби. Денби не забави отговора си. Говореше припряно.
— Съдията Хаскъл в Рено го има в архива си.
— Телефонирай му веднага да го узакони — казах аз. Денби се запъти към вратата. Спрях го. — И като свършиш с него, се обади на директорите и им кажи, че свиквам дирекционния съвет на специално заседание утре сутринта на закуска. У дома.
Денби излезе и аз се обърнах към Макалистър:
— Трябва ли да направя нещо друго, Мак?
Той бавно поклати глава.
— Точно сега не. Всъщност, немският контракт. Не зная много за него, но баща ти казваше, че криел чудесни възможности. Касае се за някакъв нов продукт. Мисля, че го нарече „пластмаса“.
Изгасих цигарата в пепелника на бюрото.
— Вземи от Денби материалите. Прегледай ги довечера и ми ги резюмирай утре сутринта преди заседанието на дирекционния съвет. Ще бъда на крака в пет часа.
Странно изражение се появи на лицето на Макалистър. В първия миг не можах да го разтълкувам, после разбрах. Уважение.
— Ще бъда там в пет, Джонас.
Изправи се и тръгна към вратата. Извиках му, преди да стигне до нея:
— Между другото, Мак, поискай от Денби списък на другите притежатели на акции. Няма да е зле да узная имената им преди заседанието.
Уважението, изписано на лицето му стана още по-дълбоко.
— Да, Джонас — каза той и излезе.
Обърнах се към Невада и го загледах.
— Ти как мислиш? — запитах аз.
Изчака дълго преди да отговори. После изплю късчето цигарена хартия залепено по устните му.
— Мисля, че твоят старец ще почива в мир.
Това ме подсети. Почти бях забравил. Станах от стола, заобиколих бюрото и отидох до кушетката. Отгърнах одеялото и погледнах.
Очите му бяха затворени, а устата зловеща. Под кожата на дясното слепоочие имаше бледосиньо петно, простиращо се нагоре към косата. Сигурно това е емболията, помислих си аз.
Дълбоко в себе си исках да пророня сълзи за него. А не можех. Много отдавна ме беше изоставил — от онзи ден на верандата, когато ме хвърли на Невада.
Чух вратата да се отваря зад мен, пуснах одеялото и се обърнах. Денби стоеше на прага.
— Джейк Плат иска да ви види, сър.
Джейк беше директорът на фабриката. Той въртеше всичко. Освен това се ослушваше откъде духа вятърът, така че новината сигурно вече пътуваше из фабриката.
— Кажи му да влезе.
Думите едва излязоха от устата ми и той се появи на прага до Денби. Едър, набит мъж. Имаше тежка походка. Влезе в кабинета с протегната напред ръка.
— Току-що научих печалната вест. — Той пристъпи към кушетката и погледна към трупа на баща ми, придавайки си израз на ирландска оплаквачка. — Печална загуба, наистина. Баща ти беше велик човек — поклати глава жаловито. — Велик човек.