— Твоят договор не ти дава право на такива аванси — казах аз.
— Зная — отвърна той. — Но това е важно. Няма да се повтори, обещавам ти. Касае се за Моника.
— Моника? — изгледах го аз. Почваше да става интересно. — Каква е работата?
Той заклати глава.
— Искам да я пратя при майка й в Англия. Голямо бреме ми е. Не мога да я контролирам вече. Тайно се вижда с някакъв тип, и ако още не се е чукала с него, скоро ще го направи.
Задържах за миг погледа си върху него. Чудех се дали не ме изнудва деликатно. Може би вече беше научил и искаше по този начин да ми даде да разбера.
— Знаеш ли кой е?
Поклати глава.
— Ако знаех, бих го убил! — каза разпалено. — Такова сладко, невинно дете като нея.
Запазих безразличния си израз. Любовта е сляпа, а родителите са още по-слепи. Дори измамник като Еймос, с цялата си опитност, не беше по-ловък от факира Джо Доукс от помона.
— Говорил ли си с нея?
Той поклати отново глава.
— Опитах, но тя не пожела да ме изслуша. Знаеш какви са децата в днешно време. Всичко научават в училище и нищо не можеш да им кажеш. Когато беше на шестнайсет години, намерих пакет порнографски снимки в чантата й.
Трябвало е тогава да я спре. Закъснял бе с около три години. Сега тя беше на деветнайсет и сама си водеше хорото.
— Хора като теб никога не се учат.
— Какво трябваше да направя? — разпалено ме запита той. — Да я държа заключена в стаята ли?
Поклатих глава.
— Трябваше да се опиташ да й бъдеш баща.
— Откога стана такъв експерт? — ядоса се той. — Не би говорил така, ако имаше собствени деца.
Бих могъл да му обясня. И аз бях имал баща, прекалено зает с работата си. Но се чувствувах много уморен. Изправих се.
— Какво става с парите? — настоя той.
— Ще ти ги дам — казах аз. Изведнъж ме обзе някакво отвращение. За какво ли ми бяха нужни хора като него? Те бяха като пиявици. Лепнеха ли се веднъж, не те пускаха вече. — Всъщност, ще ти дам двадесет и пет.
Израз на удивено облекчение премина по лицето му.
— Наистина ли, Джонас?
Кимнах.
— При едно условие.
За пръв път в очите му се появи предпазливост.
— Какво имаш предвид?
— Искам оставката ти.
— От „Уинтроп Еъркрафт“? — гласът му беше недоумяващ.
— От „Корд Еъркрафт“! — казах натъртено аз.
Цветът започна да се изгубва от лицето му.
— Но… но аз съм основал самолетната фабрика. Зная всичко по нея. Тъкмо разработвах един самолет, който съм дяволски сигурен, че армията ще…
— Вземай парите, Еймос — казах студено аз. — С фабриката е свършено. — Тръгнах към асансьора. Влязох вътре и операторът затвори вратата под носа му.
— Нагоре ли, мистър Корд? — попита ме той.
— Все нагоре — казах уморено аз.
Моника лежеше напреки на леглото, полузаспала, с горната част на пижамата ми. Отвори очи и ме погледна.
— Всичко добре ли мина?
Кимнах.
Тя ме наблюдаваше, когато си захвърлих ризата на един стол.
— Какво искаше татко?
Измъкнах се от панталона и улових долната част на пижамата, която тя ми хвърли.
— Току-що си подаде оставката — казах аз, като изритах гащетата и навлякох пижамата.
Тя се изправи в леглото с разширени от изненада очи.
— Наистина ли?
Кимнах.
— Чудя се защо ли?
Погледнах я.
— Каза, че имало нещо общо с теб. Че искал да отдели повече време да ти бъде баща.
Тя ме изгледа и избухна в смях.
— Ех, дявол да го вземе — каза. — Цял живот мечтаех да ми обръща малко повече внимание и сега, когато вече не ми е нужен, изведнъж му се приисква да играе на татко.
— Не ти ли е нужен вече?
Тя поклати глава.
— Не. Никога! — бавно каза тя. Стана от леглото и положи глава на гърдите ми. Гласът й беше като поверителен детски шепот. — Сега вече не, след като имам теб. Ти си всичко за мен — баща, брат, любовник.