Когато Моника заговори, гласът й беше нисък и опънат като тетива.
— Колко ще отсъствуваш?
Свих рамене.
— Докато си свърша работата. — После омекнах. По дяволите, бяхме женени едва от пет дни. — Ще гледам да се върна колкото може по-скоро.
— Не бързай! — каза тя и заизкачва стъпалата към къщи, без да се обърне.
Изругах ядосано и включих на скорост, след това потеглих по шосето към фабриката. Държах стария „Вако“ на поляната отзад. Все още не беше ми минало, когато се качих в кабината, нито се почувствувах по-добре, когато се издигнах на осемстотин метра и се насочих към Лос Анжелос.
5.
Погледнах обвития в синьо сценарий в ръката си, после Рина. Времето не беше й отнело нищо. Беше все така стройна и жизнена, а гърдите й бяха надвиснали на ръба на каньон скали и бях сигурен, че са все така твърди при докосване. Само очите й се бяха променили. В тях сега имаше някаква нова, несъществуваща преди самоувереност.
— Не съм много по четенето — заявих аз.
— Очаквах да кажеш това. Затова уредих със студиото да ти прожектират филма. Очакват ни долу.
— Откога си тук?
— От около година и половина. След като се върнах от Европа.
— През цялото време при Невада?
Тя кимна.
— Спиш ли с него?
Тя не отклони въпроса.
— Да. Много е добър към мен.
— А ти добра ли си към него?
Очите й продължаваха да ме гледат.
— Надявам се — тихо каза тя. — Но всъщност това няма значение. Теб не те интересува истински дали съм, или не съм.
— Просто полюбопитствувах — признах аз, изправих се на крака и пуснах ръкописа на стола. — Чудех се какво те задържа.
— Не е това, което мислиш — бързо вметна тя.
— Тогава какво? — веднага изстрелях аз. — Пари?
— Не — поклати глава тя. — Мъжът. Истинският мъж. Никога не са ме задоволявали младите.
Това го бях чувал.
— Може би аз ще те задоволя, когато му дойде времето — казах.
— Едва преди пет дни си се оженил.
Изгледах я. Усетих познатата, стара възбуда да се надига в мен.
— Да вървим! — сопнах се аз. — Не разполагам с цялата нощ.
Седнах в затъмнената прожекционна зала с Рина от едната страна и фон Елстер, режисьорът, от другата.
Рина не беше излъгала. Филмът беше грандиозен и то само поради една причина. Невада. Той обединяваше целия филм с една вътрешна сила, която сякаш озаряваше екрана.
Беше силата, която бях чувствувал в него, но тук тя бе по-голяма, по-целенасочена и не можеше да ти убегне. Появяваше се на екрана като шестнайсетгодишно момче и забягваше в планините като двадесет и пет годишен мъж. Нито веднъж по време на филма не се сетих за истинската му възраст.
Облегнах се на стола и въздъхнах, когато запалиха светлините. Извадих цигара, все още под впечатлението на филма, запалих и дръпнах. Вълнението ме бе погълнало изцяло. И все пак, смътно чувствувах, че нещо липсва. После усетих огъня в слабините и разбрах какво е.
Погледнах фон Елстер.
— Като изключим краткия епизод с дамата от Ню Орлийнс и дъщерята на каторжника в градчето, във филма няма никакви жени.
Фон Елстер се засмя.
— Има някои неща, които не са за уестърните. Едно от тях са жените.
— Защо?
— Защото в бранша се счита, че образът на чистия, силен мъж трябва да се запази. На героя са му разрешени всички престъпления, но не и блудството.
Засмях се и станах.
— Прощавайте за въпроса — казах, — но защо не им прибавите гласовете, както правите с музиката? Защо да се прави всичко наново?
— Де да можеше! — каза фон Елстер. — Но прожекционната скорост на немия филм е различна от тази на озвучения. Говорящият филм се прожектира със скоростта на речта, докато немият се движи много по-бързо, в зависимост от негативите с надписи и по-подробното действие за изясняване на разказа.
Кимнах. От механична гледна точка казаното от него имаше смисъл. Като всичко друго на този свят и в тази професия имаше известна технология, която започваше да ме интересува. Без механиката цялата работа щеше да е невъзможна.
— Елате с мен в хотела. Бих желал да поговорим още малко по въпроса. Видях по лицето на Рина да се изписва загриженост. Тя погледна фон Елстер, после се обърна към мен.