— Вече е почти четири — бързо заговори тя. — Мисля, че не е редно да продължаваме без Невада.
— Добре — съгласих се аз. — Доведи го в хотела утре сутринта. Осем часа бива ли?
— Осем е чудесно.
— Мога да ви закарам до хотела, мистър Корд — предложи усърдно фон Елстер.
Погледнах към Рина. Тя поклати незабележимо глава.
— Благодаря ви — казах. — Рина ще ме остави на път за вкъщи.
Рина не проговори, докато колата не спря пред хотела.
— Фон Елстер е натясно — каза тя. — Безпокои се. Никога досега не е правил говорящ филм, а иска да направи този. Филмът е голям и ако има успех, ще си стъпи отново на краката.
— Искаш да кажеш, че е ненадежден? — запитах аз.
— Като всички в Холивуд. От Грета Гарбо и Джон Джилбърт надолу. Никой не е сигурен какво ще стане с кариерата му с появата на озвучените филми. Чух, че гласът на Джилбърт бил толкова неподходящ, че „Метро Голдуин Майер“ не искали да го наемат за друг филм.
— А гласът на Невада?
— Добър е — каза тя. — Завчера направихме звукова проба.
— Е, една тревога по-малко.
— Ще се захванеш ли? — попита тя.
— Какво ще получа, ако се съглася? — контрирах аз.
— Може да спечелиш сума пари — каза тя.
— Нямам нужда — възразих. — И без това печеля много пари.
Очите й се извиха към мен, гласът й беше враждебен.
— Май не си се променил.
— Не — поклатих глава. — Защо? Променя ли се човек? Ти променила ли си се? — Присегнах за ръката й. Беше ледена. — Колко си склонна да дадеш, за да измъкнеш Невада?
Очите й бяха приковани в мен.
— Бих дала всичко, което имам, за да му помогна.
Почувствувах някаква горчивина. Замислих се колко хора биха казали същото за мен. Не можех да се сетя за нито един. Пуснах ръката й и излязох от колата. Тя се наведе към мен.
— Е, Джонас, реши ли?
— Не още — изрекох бавно аз. — Искам да понауча още нещо.
— О! — Тя се облегна разочарована.
— Но не се безпокой — казах. — Ако го сторя, ти ще бъдеш първата, която ще ми платиш.
Тя кимна на шофьора. Той включи на скорост.
— Като те знам какъв си, какво ли очаквах от теб!
Лимузината потегли, а аз се обърнах и влязох в хотела. Качих се в стаята и разтворих сценария. Прехвърлих го за около час и половина. Беше почти шест, когато затворих очи.
6.
Телефонът зазвъня яростно над главата ми. Разтърсих я, да дойда на себе си, и хвърлих поглед към часовника. Беше седем и пет. Вдигнах слушалката.
— Мистър Корд? Тук е фон Елстер. Прощавайте, че ви безпокоя толкова рано, но се намирам долу във фоайето с мистър Норман. Много важно е да се видим, преди да се срещнете с Невада.
— Кой е този Норман? — запитах аз, полагайки усилия да избистря главата си.
— Бърнард Б. Норман от „Норман Пикчърс“. Компанията, която създаде филма. Мистър Норман мисли, че би могъл да ви помогне със съветите си при преговорите с Невада.
— Защо ми е нужна помощ? — запитах аз. — Познавам Невада достатъчно отдавна.
Гласът му стана поверителен.
— С Невада няма проблеми, мистър Корд. Обаче неговият импресарио, Дан Пиърс, е много ловък. Мистър Норман просто желае да ви даде някои указания, преди да се свържете с него.
Присегнах за цигара. Фон Елстер не беше губил време. Веднага бе хукнал при шефа си, щом надуши парите. Не знаех какво искат, но бях дяволски сигурен, че то не вещае нищо добро за Невада.
— Почакайте да се облека. Ще ви телефонирам.
Оставих слушалката и запалих цигарата. Синята обвивка на сценария се наби в очите ми. Пак взех слушалката. Дадох на телефонистката домашния номер на Тони Морони.
— Прощавай, че те будя толкова рано, Тони — извиних се аз. — Тук е Джонас.
Мекият му глас се захили по телефона.
— Няма нищо, Джонас. Аз ставам рано. Впрочем, честит ти брак.
— Благодаря — автоматично казах аз и изведнъж се сетих, че дори не бях помислил за Моника от момента на пристигането си. — Ти ли финансира новия филм на Невада Смит?
— „Ренегатът“ ли?
— Да.
— Да, аз — отвърна той.
— Каква е тази история около него?
— Филмът е добър — каза той. — Разбира се, шансовете му биха били по-големи, ако е говорящ, но все пак е хубав филм.