— Щом мислиш, че е добър, защо искаш възстановяване на заема?
— Нека аз първо да ти задам един въпрос, Джонас — каза той. — От какво точно се интересуваш?
— Още не зная — казах искрено аз. — Невада е мой приятел. Искам да разбера какво става. Защо искаш погасяване?
— Знаеш как работим — поясни той. — Отпуснахме заема на Смит косвено, с гаранции на компанията „Норман Пикчърс“. Сега Бърни Норман се нуждае от кредит, за да преработи някои свои стари филми, затова изтегля гаранцията. Това автоматично означава, че трябва да ни се възстанови заемът.
Нищо чудно, че фон Елстер и Норман ме чакаха долу във фоайето да се видим. Не им се искаше ничия намеса, за да спипат Невада.
— Какво точно ще стане с Невада? — попитах аз.
— Ако не може да си плати заема, ще му отнемем филма, после цялата косвена гаранция отива под отчет на писмен дълг. След това ликвидираме, докато си възвърнем стойността на заема.
— Какво правите с филма? — попитах. — Хвърляте ли го?
— О, не — засмя се тихо той. — Връщаме го на Норман, за да го разпространява. Това дава възможност на Бърни да си прибере парите. Той е вложил към четиристотин хиляди. След като си ги прибере, излишъкът се дава на нас. Покрие ли се дългът, остатъка привеждаме на Смит.
Цялата работа се изясняваше. Невада имаше да чака да стигнат пари до него!
— Какви са вероятностите за излишъци? — попитах.
— Не много добри — отговори Тони. — При тази сделка таксите за разпространение са много ниски и най-напред идват парите на Невада. Когато ги приберем, таксите се утрояват и неговият дял остава последен.
— Кой прибира таксите, банката ли?
Той пак се засмя.
— Не, разбира се, Бърни. Той е разпространителят.
Всичко ми стана ясно. Тези момчета долу добре го бяха измислили да прецакат Невада. По този начин грабваха голяма сума почти срещу нищо. Чудех се колко ли е ловък импресариото на Невада, щом го е натикал в капан като този.
— Още един въпрос, Тони — казах, — и няма да те безпокоя повече. Колко още пари са нужни, за да се озвучи „Ренегатът“.
Той замълча.
— Чакай да видя! — каза. — Декорите си стоят, имат и всички костюми. Това прави около половината от стойността. Може би около един милион: ако имат щастие, може и по-малко.
— Заслужава ли си?
Той се поколеба.
— Обикновено не рискувам да давам мнения за филмите. Много неща могат да се случат.
— Рискувай този път — насърчих го аз. — Нужно ми е мнението на човек, който не е лично заинтересован.
— От сведенията, които имам, рискът може би си заслужава.
— Благодаря ти — казах, — сега ми направи една услуга. Задръж всякакво действие по заема, докато ти се обадя по-късно през деня. Може би аз ще поема гаранциите вместо Норман.
— Ще ти трябва още един милион след това.
— Зная — отговорих аз. — Но ръката ми все още си я бива. Винаги мога да подпиша чек.
Морони се засмя развеселен и се сбогувахме. Не се безпокоеше. Знаеше, че лесно мога да покрия сумата с парите от синдиката, който заемаше патента ми за пластмасови отливки. Банкерите бяха винаги готови да ти отпуснат колкото искаш пари, стига да им представиш косвени гаранции.
Погледнах часовника, докато оставях слушалката. Беше почти седем и половина и се чувствувах още замаян. Посегнах отново към слушалката, но се отказах. Да вървят по дяволите! Нека чакат, щом искат да ме видят. Обърнах се и влязох в банята да си взема душ.
Телефонът звъня на три пъти, докато бях под душа. Стоях там, оставил топлата вода да се просмуква в кожата и да отнася умората. Беше почти осем, когато излязох от банята и телефонът пак иззвъня.
Беше отново фон Елстер. Гласът му бе нисък и заговорнически.
— Невада, импресариото му и Рина се качват — заяви той. — Не ни видяха.
— Добре — казах аз.
— Но как ще се срещнем?
— Мисля, че е много късно вече — спокойно казах аз. — Струва ми се, че ще трябва сам да се оправя с импресариото на Невада. Кажете на вашия мистър Норман, че ценя предложението му все пак. Ако имам нужда, ще му се обадя.
Чух стъписаното му хлъцване, когато прекъснах. Засмях се и се зачудих как ли ще обясни това на своя шеф. Намъкнах се в панталона и се присегнах за риза, когато на вратата се почука.
— Влез! — викнах от спалнята. Чух отварянето на вратата и закопчах ризата си. Потърсих обувките, но те лежаха от другата страна на леглото. Не си струваше да обикалям за тях, затова тръгнах по чорапи.