Рина вече седеше на голямата кушетка. Невада и един друг мъж стояха насред стаята. Бавна усмивка се появи на лицето на Невада. Той протегна ръка.
— Джонас! — промълви топло той.
Поех неловко ръката му. Изглеждаше ми смешно да се ръкувам с него като с чужд човек.
— Невада!
В крайчетата на очите му забелязах леки признаци на напрегнатост, но щом ме погледна в лицето, те изчезнаха.
— От ден на ден заприличваш на баща си, синко.
— А ти изглеждаш добре. Защо си с тез каубойски дрехи?
Някаква притесненост се появи на лицето му.
— Те са част от играта — промълви той. — Трябва да ги нося. Децата очакват това. — Зарови из джобовете с привичния си жест и извади такъмите за цигари. Започна да свива една. — Четох във вестниците за теб. Полетът от Париж до Лос Анжелос, сватбата и тъй нататък. Жена ти с теб ли е?
Поклатих глава.
Той ме изгледа проницателно. В този момент знаех, че е разбрал как стоят нещата между мен и Моника. Можеше да чете в мен като в отворена книга.
— Жалко. Щеше ми се да се запозная с нея.
Погледнах към другия мъж, за да сменя темата. Невада веднага се улови.
— А, това е Дан Пиърс, моят импресарио.
Ръкувахме се и минах направо към въпроса.
— Снощи гледах филма ти — започнах аз. — Хареса ми. Много жалко, че ще трябва да го правиш наново.
— Мислех, че говорящите филми няма да се наложат — каза Невада.
— Не е само това, Невада — прекъсна го ядосано Пиърс. Той се обърна към мен: — Вярно, Невада искаше филма да е ням, но когато започнахме да снимаме, видя, че е сгрешил. Тогава се опитахме да го обърнем на говорящ, но не можахме.
— Защо?
— Норман не ни даде — обясни Пиърс. — По онова време имаше само едно звуково студио и той го използваше за един от собствените си филми. Настоя веднага да започваме със снимането, иначе щял да изтегли гаранциите.
Сега вече картината беше ясна. Цялата работа от самото начало бе чисто изнудване. Погледнах Невада. Не можех да разбера. Беше чудесен покерджия, за да клъвне така.
Невада отново схвана какво ми е.
— Зная какво мислиш, момче — бързо вметна той. — Но исках да направя този филм. В него имаше нещо много повече от всичко останало, което бях играл дотогава.
— А Норман? — запитах аз. — Как стана, че отказа да те авансира за ново преснимане?
— Изчерпа се кредитът ми — каза Невада. — Затова банката си иска заема.
— Това са куп глупости! — пак избухна Пиърс. — Пипнаха ни за гушата. Бърни Норман принуждава банката да си възстанови заема, а в замяна банката му връща филма. Така той го получава почти без пари — около една трета от сумата, която би хвърлил, за да го направи.
— Колко би струвало преснимането на филма? — запитах аз.
Невада ме погледна.
— Около милион.
— Плюс заемът, който банката си иска — бързо добави Пиърс.
Обърнах се към него:
— Пак ли Норман ще трябва да го пусне?
Той кимна.
— Естествено. Имат десет хиляди договора за него и ако е говорящ, никой киносалон няма да се откаже.
— Ако е ням?
— Ще бъдем щастливи, ако го пласираме в хиляда и петстотин — каза той. — Всички искат говорящи.
— Какво мислиш, че трябва да направя?
Невада се поколеба за миг, после ме погледна прямо.
— Не бих го сторил на твое място — каза искрено той. — Може да обереш цялата парса.
Видях погледа, който му хвърли Пиърс. Бе изпълнен с гняв, но и с известно уважение. За Пиърс аз бях просто надут глупак. Но не може да се отрече, че чувствуваше връзката между мен и Невада.
Изгледах го за миг после се обърнах и погледнах Рина, седнала на кушетката. Лицето й беше безизразно. Само очите й умоляваха.
Обърнах се към Невада.
— Ще рискувам — казах. — Но само при едно условие. Купувам правата и правя свой филм. И когато го преработим, ще бъде тъй, както аз искам. Никакви възражения, всеки ще върши това, което му кажа. Включително и ти. Ако ще губя, искам аз да раздам картите.
Невада кимна. Достатъчно често бе чувал същите думи от устата на баща ми. И сам ме бе учил да раздавам картите, когато залозите са високи.
— Но какво знаете вие за правенето на филми? — запита Пиърс.