— Нищо — признах аз. — Но колко хора познавате, които знаят как се прави говорящ филм?
Това го спря. Проумяване блесна в очите му. Казаното от мен беше вярно. Това беше нова професия. В нея нямаше ветерани. Пак се обърнах към Невада.
— Е?
— Не зная — бавно промълви той. — Оставям те да поемеш целия риск. Аз нямам какво да губя.
— Грешиш! — бързо се намеси Пиърс. — Излезе ли боклук, с кариерата ти е свършено.
Невада му се усмихна.
— Достатъчно добре преживявах и по-рано — каза той. — Малко старичък съм да се тревожа за нещо, в което попаднах случайно.
— Е, Невада?
Той протегна ръка, напрегнатостта около очите му изведнъж изчезна и той сякаш се подмлади.
— Дадено, младши.
Поех ръката му, после отидох при телефона. Потърсих Морони в банката.
— Направи необходимото, заемът да се прехвърли на „Корд Експлозивс“ — помолих аз.
— Желая ти успех, Джонас — каза той със смях. — Имах чувството, че така ще постъпиш.
— Значи си знаел повече от мен.
— Така ще познаеш добрия банкер — отвърна той.
Оставих слушалката и се обърнах към другите.
— Първото, което искам, е да се уволни фон Елстер.
Невада се обади изумен:
— Но фон Елстер е един от най-добрите в занаята — възрази той. — Режисирал е всичките ми филми. Той ме откри.
— Той е едно въшливо, дребно лайно! — казах аз. — Щом усети, че си натясно, веднага направи опит да те продаде. Още в седем часа беше довел Бърни Норман. Искаха да ми дават безплатни съвети. Не разговарях с тях.
— Сега може би ще ми повярваш, че зад цялата машинация стои Бърни — обади се Пиърс.
— Харесваш или не, Невада — казах аз, — ние сключихме сделка, филмът е мой и каквото кажа аз, това става.
Той мълчаливо кимна.
— Следващото ми желание е Пиърс да ми организира гледането на колкото може повече говорящи филми през следващите три дни. След това, другата седмица, ще ви закарам в Ню Йорк. Ще прекараме три-четири дни по театрите. Може дори да намерим някой подходящ сценичен режисьор, докато сме там. Ще видим! — Спрях да си запаля цигарата и видях усмихнатото лице на Невада. — На какво се смееш?
— Както казах, от ден на ден все повече заприличваш на баща си.
Ухилих се и аз. Точно тогава келнерът донесе закуска. Невада и Пиърс влязоха в банята да се измият, а Рина и аз останахме сами.
Погледът й беше изненадващо нежен.
— Само да искаш, Джонас — каза меко тя, — мисля, че можеш да бъдеш добър човек.
Погледнах я в очите.
— Не се опитвай да ме будалкаш — казах аз. — Ние двамата знаем защо го направих. Ти и аз сключихме нашата сделка още снощи.
Нежният поглед изчезна.
— Искаш ли още сега да изпълня моята част?
По начина, по който го каза, знаех, че съм я наранил. Усмихнах се.
— Мога да почакам.
— Аз също — отговори тя. — Дори завинаги, ако се наложи.
Телефонът иззвъня.
— Виж кой е! — казах аз.
Рина вдигна слушалката, чух някакъв глас, после тя ми подаде слушалката.
— Жена ти.
— Ало, Моника.
Гласът й бе пълен с гняв.
— Работа! — развика се тя. — И като те потърся, някаква евтина курва се обажда. Предполагам, че ще кажеш, че е мащехата ти!
— Точно така!
Чу се ядовито щракване и слушалката занемя в ръката ми. Изгледах я за миг и започнах да се смея. Всичко беше толкова вярно.
И толкова погрешно.
7.
Погледнах през прозореца към полето. Няколко самолета загряваха на пистата, изписаните с червено, синьо и бяло букви ICA блестяха отстрани и под крилата им. Погледнах чертожната дъска, след това конструктора.
Мориси беше млад, дори по-млад от мен. Бе завършил Масачузетския технологически институт, където се бе дипломирал като авиоинженер и авиоконструктор. Не беше летец: беше от новото поколение, което сякаш се разхождаше по небето. Предложението му бе радикално. Двумоторен едноплощник, които ще се издига на непознати досега височини.
Смъкна очилата си надолу.
— Тъй, както го виждам, мистър Корд — започна той с прецизния си говор, — е, че като разширим крилата, ще получим желаното издигане, а също и ще увеличим горивния капацитет. Овен това се прибавя преимуществото, че пилотът ще има пряк визуален контрол.