Влязох в бунгалото през задната врата и се отправих към кабинета. Едва седнах зад бюрото, когато една от двете секретарки влезе. Застана делово пред бюрото с бележник и молив в ръце.
— Добро утро, мистър Корд — бодро поздрави тя. — Ще диктувате ли нещо?
Поклатих глава. Би трябвало вече да е наясно. През изминалите пет седмици този ритуал се повтаряше всяка сутрин. Никога не пиша нищо — ни съобщения, ни записки, ни инструкции. Ако искам да се напише нещо, телефонирам на Макалистър. Адвокатите са за това.
Телефонът на бюрото ми зазвъня. Тя вдигна слушалката.
— Кабинетът на мистър Корд. — Заслуша се, след което се обърна към мен. — Привършили са репетициите в студио Девет и са готови за първото заснемане. Искат да знаят дали бихте желали да присъствувате.
Изправих се.
— Кажете им, че тръгвам.
Студио Девет се намираше в далечния край на терена. Там бяхме изградили сцената за Ню Орлийнс, понеже смятахме, че е по-тихо и няма да ни смущава шумът от другите студия. Забързах по тухлените пътеки, проклинайки голямото разстояние, когато съгледах куриерския велосипед, облегнат на едно от административните бунгала. Миг по-късно въртях педалите като бесен по алеята. Дочух куриера да вика подире ми.
Извих пред студио Девет и едва не се сблъсках с един мъж, който отваряше вратата. Той се закова и ме погледна изненадан. Беше Бърни Норман.
— О, мистър Корд! — каза той. — Не е трябвало да правите това. Ако се бяхте обадили, щеше да дойде да ви вземе кола.
Облегнах колелото на стената.
— Нямах време, мистър Норман — отвърнах аз. Казаха ми, че са готови да започнат. Моите пари и моето време се пилеят тук.
Бяха готови за изпълнението на първия кадър, онзи, в който Макс, още младеж, се среща за пръв път с мадам в къщата на удоволствията. Това не беше началото на филма, но такъв беше начинът на снимане. Най-напред правеха вътрешните снимки, после външните. Щом приключеха, определен помощник-режисьор ги сглобяваше в съответната последователност.
Актрисата, изпълняваща ролята на мадам, беше Синтия Рандъл. Най-голямата звезда на Норман. Минаваше за най-чувствената жена на екрана. Лично за мен не представляваше кой знае какво. Обичам жени с цици. Двама гримьори и една фризьорка се суетяха около нея, а тя бе застанала пред тоалетната масичка, която беше част от декора.
Невада бе застанал в другия край, с гръб към мен, и разговаряше с Рина. Обърна се, щом влязох, и усетих как по гърба ми пробягнаха тръпки, когато в паметта ми изплува образът му от моето детство. Изглеждаше дори по-млад от момента, когато го бях видял за първи път. Не зная как го постигаше; дори погледът му беше младежки.
Усмихна се лениво.
— Е, младши. Започваме.
Кимнах, без да снемам очи от него.
— Да — промълвих. — Започваме.
— Всички по местата! — извика някой.
— Мисля, че става дума за мен — каза Невада.
Лицето на Рина беше обърнато към сцената, очите й бяха съсредоточени. Избутаме някакъв мъж, помъкнал кабел. Дръпнах се от него и едва не се сблъсках с друг. Реших да се отстраня, преди да съм направил някоя поразия.
Настаних се до кабината за озвучаване. Оттам виждах и чувах всичко. Сега разбрах защо филмите струват толкова пари. Преснемахме сцената за единадесети път, когато забелязах звукооператора в кабината. Беше се навел над пулта, притиснал слушалки към ушите, и трескаво въртеше копчетата. Виждах как непрестанно сипе ругатни през свитите си устни и продължава бясно да се занимава с копчетата.
— Да не би нещо да не е наред с машината? — попитах аз.
Той ме изгледа. От погледа му разбрах, че не знае кой съм.
— Нищо й няма на машината — отвърна той.
— А кое ви смущава?
— Слушай, приятел — сопна се той. — Всеки от нас си гледа хляба, нали?
Кимнах.
— Щом шефът каже, че някой трябва да изглежда добре, ти правиш каквото е наредил и не задаваш въпроси. Нали?
— Правилно — съгласих се аз.
— Е, мъча се и аз. Ама не съм господ. Не мога да изменям гласове.
Изгледах го и усетих как ме обзема безпокойство. Имах само думата на Рина, че гласът на Невада е звучал добре на пробния запис.
— Невада Смит ли имате пред вид?
Той поклати глава.
— Не-е — обясни снизходително той. — При него всичко е наред. Жената. Говори тъй носово, сякаш измъква гласа от очните си ябълки.