Присегнах за цигара.
— Ако направим това — бавно казах аз, — какво ще стане с Невада? Неговата роля ще се ореже.
— Невада не е вече мой проблем, той е на MCA. Сега аз работя за теб и считам, че е време да скъсаш с всички сантименталности по отношение на филма. И той е като всяка друга сделка. Главното е да се правят пари.
Дръпнах от цигарата и отпих глътка кафе. За пръв път след обаждането на Рина се чувствувах нормално. Известно време ме беше въртяла като пумпал. Не знаех накъде съм тръгнал. Сега се чувствувах другояче.
— Каква сделка имаш предвид?
— Без заплата. Само десет процента от реализацията и безотчетни.
Засмях се.
— Мислех, че си продал агенцията си.
— Това е единственият начин, по който виждам възнаграждението си, без да прибавяме горницата.
— Не ме баламосвай — казах аз. — Ще живееш с подотчетните.
— Разбира се. Но и при заплата бих го правил. Как мислиш, че ще работя за теб, ако не мога да харча пари? Хората в този град мислят единствено за пари.
— Ще ти дам десет процента участие в печалбата. Но без акции.
Той ме изгледа продължително.
— А безотчетните?
— Съгласен съм.
— Дадено! — протегна ми ръка той.
Минаваше три, когато влязох в студио Девет. Всички бяха под пара и се въртяха насам-натам, подготвяйки следващия кадър. Невада стоеше накрая на сцената: Рина не се виждаше никъде. Спрях до звукооператора.
— Как върви?
Той вдигна поглед към мен и се ухили.
— Звучи чудесно! — потупа слушалките той.
Усмихнах се и тръгнах към Невада. Той разговаряше с режисьора: и двамата се обърнаха към мен.
— Как е тя?
Новият режисьор сви рамене.
— Отначало беше малко нервна, но се успокои. Ще се справи.
— Ще бъде страхотна! — каза топло Невада. — Колко пъти ми е помагала да си уча репликите, но никога не ми е минавало през ум, че ролята може да подхожда за нея.
Притича един от помощник-режисьорите.
— Готови сме, мистър Карол.
Режисьорът кимна, помощникът се завъртя и викна:
— Всички по места!
Режисьорът тръгна към камерата, докато Невада се отстрани от сцената. Обърнах се и видях Рина да влиза отстрани. Опулих се: не вярвах на очите си. Дългата й, златистобяла коса бе събрана на темето, а гърдите й бяха притиснати така, че приличаше на момче. Устата й бе очертана с тънка линия и силно смалена, а веждите бяха изтеглени по неестествен начин. Не беше вече жена — беше като рекламните вестникарски карикатури към „Панаир на суетата“.
Лицето на Дан остана безизразно! Той ме погледна, но очите му не издаваха нищо.
— Добра работа са свършили — отбеляза той. — Точно според образа.
— Не прилича на жена.
— Да, но публиката си пада по това.
— Пет пари не давам по какво си пада! Не ми харесва. Жени от този тип с лопата да ги ринеш в тоя град.
Лека усмивка се мярна в очите на Дан.
— Щом не ти харесва, промени го — каза той. — Ти си шефът. Филмът е твой.
Изгледах го. Направо ми идеше да се кача на сцената и да се разфуча. Но инстинктът ме задържа. Знаех, че още една суматоха като вчерашната ще деморализира целия колектив.
— Кажи на Карол, че искам да го видя — казах на Дан.
Той кимна одобрително.
— Умно — похвали ме той. — Правилно постъпваш. Може би ще имаш по-малко нужда от мен, отколкото предполагах! — Запъти се към режисьора.
След минутка режисьорът обяви десетминутна почивка. Дойде при мен явно нервиран.
— Какво има, мистър Корд?
— Кой одобри грима и костюма?
Режисьорът ме изгледа, после насочи поглед към Рина.
— Сигурно са одобрени от гардеробиерката и гримьора — каза той. — Невада им обясни как да я обработят.
— Невада ли?
Той кимна. Погледнах Дан.
— Искам всички свързани с въпроса да дойдат след десет минути в кабинета ми! — наредих аз.
— Дадено, Джонас.
Обърнах се и излязох от студиото.
9.
Обиколих с поглед кабинета. Разбрах, че в студиото си знаеха работата. Беше достатъчно голям, за да побере всички ни.