Дан седна в креслото вляво от бюрото, Карол, новият режисьор, до него. Рина и Невада бяха на кушетката, а срещу тях — кинооператорът. В другата част на стаята бяха гримьорът и завеждащата гардероба, стройна жена на неопределена възраст, с младо лице и преждевременно посивяла коса, облечена в семпло скроена рокля. Най-сетне от дясната ми страна седеше секретарката с неизбежния молив, надвиснал върху бележника й.
Запалих цигара.
— Всички вие видяхте пробата снощи — започнах аз. — Беше великолепна. Как се получи, че същото момиче го няма на сцената днес следобед?
Никой не отговори.
— Рина, стани!
Тя мълчаливо се изправи на крака и впи очи в мен. Огледах отново помещението.
— Как се казва тя?
Режисьорът се покашля и се засмя нервно.
— Мистър Корд, всички знаят името й.
— Да? Как е то?
— Рина Марлоу.
— Тогава защо не прилича на Рина Марлоу, а е по-скоро някаква беззадникова комбинация от Клара Боу, Марион Дейвис и Синтия Рандъл? Дяволски вярно е, че наистина не прилича на Рина Марлоу.
— Боя се, че не разбирате, мистър Корд.
Огледах се.
— Вие как се казвате?
— Аз съм Айлин Гейлърд — каза тя. — Художничката на костюмите.
— Добре, мис Гейлърд. Да речем, че вие ще ми обясните кое не разбирам.
— Мис Марлоу трябва да бъде облечена в унисон със съвременната модна линия — заобяснява тя. — Виждате ли, мистър Корд, макар че допускаме известни отстъпки по отношение на периода, през който се развива действието на филма, като цяло кройката трябва да бъде в крак с най-новото в момента. Жените ходят на кино да видят именно това. Филмите създават модния стил.
Изгледах я косо.
— Стил или не, мис Гейлърд, безсмислено е една жена да се превръща в момче, за да бъде в крак с модата. Никой нормален мъж не би се заинтересувал от подобна фигура.
— Не вини мис Гейлърд, Джонас. Аз я накарах да постъпи така.
Обърнах се към Невада.
— Ти ли й каза?
Той кимна.
Рано или късно, това беше неизбежно. Заговорих с леден глас:
— Сега играят моите пари и уговорката бе, че аз ще съм шефът. Затова отсега нататък ти си гледай своята роля. Всичко останало е мой дерт.
Невада сви устни и дълбоко в очите му видях, че е засегнат. Извърнах се, за да не го гледам. Рина гледаше пред себе си, странно безучастна към всичко наоколо.
— Рина! — Тя се обърна към мен с изпълнени с апатия очи. — Иди в банята и измий всичките мазила от лицето си. Сложи си обикновения грим.
Рина мълчаливо напусна стаята, а аз отидох до бюрото и седнах зад него. Никой не проговори, докато тя не се върна с чувствена широка уста, пълните устни и вежди, следващи естествената извивка на челото. Косата й се разпиляваше като бяло злато по раменете, но все още имаше нещо не както трябва. Под халата тялото й беше една плоска, права линия.
— Върни се и махни това, с което са те стегнали!
Все така мълчалива, тя безропотно изпълни нареждането ми. И когато дойде отново в стаята, беше вече Рина. Никой не можеше да отрече, че под халата имаше истинска жена.
— Сега е вече друго — казах аз. — Ще снемем тези сцени наново.
Рина кимна и се обърна. Гласът на мис Гейлърд я спря.
— Не можем да я снимаме така.
Погледнах я.
— Какво казахте?
Мис Гейлърд се изправи.
— Не можем да снимаме така. Бюстът й подскача.
Разсмях се.
— Че какво от това? Циците трябва да скачат.
— Естествено — каза бързо художничката. — Обаче на екрана всичко е преувеличено. — Тя погледна кинооператора. — Така ли е, Дий?
Кинооператорът кимна.
— Права е, мистър Корд. Никак няма да изглежда естествено.
— Ще трябва да й сложим някакъв сутиен — каза мис Гейлърд.
— Добре. Идете и вижте какво може да се направи.
След минутка двете се върнаха от банята. Тръгнаха към мен. Сега беше по-добре от първоначалния вариант и все пак не изглеждаха така добре, както когато бяха свободни. Просто не ми харесваше.
Станах и се запътих към Рина.
— Чакай да видя!
Рина ме изгледа с подчертано студен поглед. Невъзмутимо смъкна халата от раменете си, задържайки го на извивката на лактите.
— Извий се наляво — казах аз. — А сега — надясно.