Избухнах и я сграбчих за раменете, яростно я разтърсих.
— А аз? За какво мислеше, че се залових с това? Не за Невада. За теб! Не ти ли мина през ума, че когато полетях насам да те видя, може би е било, защото се нуждаех от теб?
Очите й гневно се впиваха в моите.
— Ти никога не се нуждаеш от никого, Джонас, само от себе си. Иначе не би оставил жена си сама. Ако имаше дори капка чувство, та било то и съжаление, щеше да отидеш при нея или щеше да я доведеш тук.
— Остави жена ми на мира!
Тя се изви да се отскубне и роклята й се раздра отпред до кръста. Приковах очи в нея. Гърдите й се издигаха и спускаха и почувствувах как пламъкът лумва в мен.
— Рина! — впих уста в нейната. — Рина, моля те!
Устата й помръдна, докато се опитваше да се отскубне, после изведнъж тя се притисна по-близо, обвивайки ръце около врата ми. Бяхме в това положение, когато вратата зад гърба ми се отвори.
— Вън от тук! — казах дрезгаво аз, без да се обръщам.
— Този път не, Джонас!
Блъснах Рина към спалнята и се обърнах бавно. Съзрях тъст си и някакъв друг мъж. Зад тях, на прага, бе застанала Моника. Погледнах я. Коремът й се забелязваше отдалеч.
Когато Еймос Уинтроп заговори, ликуването кънтеше в гласа му:
— По-рано не ти се даваха десет хиляди, за да я отпратя. — Той се закиска тихо. — Колко мислиш, че ще ти струва да се отървеш от нея сега?
Вперих поглед в Моника и се изругах наум. Нищо чудно, че Еймос Уинтроп ми се надсмиваше. Познавах Моника по-малко от месец, преди да се оженим. Дори за неопитния ми поглед беше ясно, че сега е най-малко в пети месец. Това означаваше, че е била във втория месец, когато се омъжи за мен.
Пак се наругах. Няма по-голям глупак от младия глупак, обичаше да казва баща ми. И, както обикновено, беше прав.
Не моят хляб се печеше във фурната й.
Книга четвърта
Историята на Рина Марлоу
1.
Рина затвори внимателно списанието, прегъвайки ъгълчето на страницата, която бе чела, и го остави да падне на белия чаршаф, който я завиваше.
— Искаш ли нещо, мила? — долетя гласът на Айлин от дълбокото кресло до леглото.
Рина се обърна и я погледна. Лицето на Айлин бе отслабнало от напрежение.
— Не — каза Рина. — Колко е часът?
Айлин погледна часовника.
— Три.
— О — каза Рина, — в колко каза лекарят, че ще дойде?
— В четири — отговори Айлин. — Все пак искаш ли нещо?
— Не, благодаря ти. Добре съм — отговори Рина. Взе отново списанието, запрелиства го, но скоро го захвърли. — Дяволски ми се ще да ме пуснат оттук!
Айлин бе станала от креслото. Загледа Рина, застанала отстрани на леглото.
— Не се вълнувай — бързо каза тя. — Скоро ще излезеш. Тогава ще мечтаеш да си тук. Чух, че в студиото само чакат да излезеш, за да почнеш работа по „Мадам Помпадур“.
Рина въздъхна.
— Стига с този изтъркан номер. Щом закъсат за филм, веднага измъкват от рафта този сценарий и му отупват праха. Разгласяват навред и щом си направят нужната реклама, пак го прибират на рафта.
— Този път не — каза разпалено Айлин. — Вчера говорих с Бърни Норман в Ню Йорк. Каза, че го е поверил на нов автор, който правел чудеса. Сценарият ставал великолепен и дори придобивал ново, социално значение.
Рина се усмихна.
— Социално значение? Кой го пише — Юджин О’Нийл?
— Ти си знаела от самото начало? — погледна я Айлин.
Рина поклати глава.
— Не, предположих наслуки. Наистина ли Бърни е успял да наеме О’Нийл?
Айлин кимна.
Въпреки всичко Рина бе впечатлена. Може би този път Бърни наистина се беше захванал. Почувствува как възбудата я облива. О’Нийл беше писател, не обикновен холивудски драскач. Той можеше да направи нещо от сценария. После възбудата се изпари и тя се почувствува още по-уморена. Социално значение. Сега на всичко лепваха този етикет. Особено откакто Рузвелт стана президент.
— Колко е часът?
— Три и десет — отговори Айлин.
Рина се облегна на възглавницата.
— Защо не отидеш да изпиеш чаша кафе?
Айлин се усмихна.
— Няма нужда.
— Цял ден си тук.
— Искам да бъда тук — отговори й Айлин.
— Върви! — Рина затвори очи. — Ще подремна, докато дойде лекарят.