— Ще намеря нещо — каза уверено той.
Тя го наблюдаваше, докато се отдалечи и пак се обърна към куклите си. Здрачаваше се, когато Моли, камериерката, излезе да я търси. Лицето на момичето бе зачервено от плач.
— Ела, миличко — каза тя и грабна Рина на ръце. — Майка ти иска да те види още веднъж.
Кочияшът Питърс беше там, както и Мери, прислужницата, и Ани, помощничката в кухнята. Стояха около леглото на майка й и й сториха път, когато влезе. Имаше и някакъв мъж в черен костюм, който държеше кръст в ръката си.
Тя застана смълчана край леглото, загледана сериозно в майка си. Майка й изглеждаше прекрасно, лицето й беше бледо, а златистобялата коса бе гладко сресана назад. Рина пристъпи по-близо.
Устните на майка й помръднаха, ала Рина не я чу какво казва. Мъжът с черните дрехи я вдигна.
— Целуни майка си, дете — каза той.
Рина послушно целуна майка си по бузата. Усети с устните си колко е хладна. Майка й пак се усмихна и затвори очи, после изведнъж ги разтвори и загледа невиждащо нагоре. Мъжът бързо премести Рина на другата си ръка. Присегна надолу и затвори очите на майка й.
Моли протегна ръце и мъжът й подаде Рина. Рина хвърли поглед назад към майка си. Сега тя спеше. Изглеждаше прекрасна, каквато беше в ранните сутрини, когато Рина се събуждаше и отправяше поглед към нея от ръба на леглото.
Рина огледа другите в стаята. Момичетата плачеха и даже Питърс, кочияшът, имаше сълзи в очите. Тя погледна лицето на Моли.
— Защо плачете? — сериозно попита тя. — Мама умряла ли е?
Момичето се разрида и притисна Рина плътно към себе си.
— Ш-шт, дете — прошепна тя. — Плачем, защото я обичаме.
Тръгна да излиза, прегърнала Рина. Вратата се затвори след тях и Рина вдигна поглед към лицето й.
— Мама ще стане ли навреме утре да приготви закуската?
Моли я погледна с внезапно проникновение. После падна на колене в коридора. Близо до площадката на задното стълбище. Залюля се напред-назад с детето в ръце.
— О, клетото ми, клетото малко сираче! — зарида тя.
Рина я загледа и след миг, заразена от сълзите, се разплака и тя. Макар че не знаеше защо.
Питърс влезе в кухнята, докато прислугата вечеряше. Рина вдигна поглед към него и му се усмихна.
— Вижте, мистър Питърс — засмя се весело тя. — Изядох три десерта!
Моли я погледна.
— Ш-шт, дете — бързо рече тя и очите й пак се насълзиха. — Изяж си сладоледа.
Рина я погледна замислено и вдигна лъжицата към устата си. Не можеше да разбере защо момичетата заплакваха всеки път, щом я погледнеха. Домашният ванилов сладолед беше студен и сладък. Тя грабна още веднъж.
— Току-що говорих с господаря — заговори Питърс. — Той казва, че можем да я занесем в моята стая над конюшнята. А отец Нолан каза, че можем да я погребем в Сейнт Томас.
— Но как така? — проплака Моли. — Дори не знаем дали е била католичка. За трите години, откак е тук, никога не е присъствувала на литургия.
— Какво значение има? — ядосано попита Питърс. — Нали се изповяда пред отец Нолан? Нали получи последно причастие от него и взе светата благословия? За отец Нолан тя е католичка.
Камериерката Мери, най-възрастната от трите момичета, кимна:
— Може би е извършила нещо, поради което се боеше да ходи на литургия, но важното е, че в края на пътя се върна в църквата.
Питърс кимна удовлетворено.
— Значи е решено — каза той и тръгна към вратата. На прага се спря и пак ги изгледа. — Моли, вземи детето да спи при теб нощес. Аз ще сляза до бара и ще извикам момчетата да ми помогнат да я пренесем. Отец Нолан каза, че ще изпрати мистър Колинс да я приготви. Заяви, че църквата ще поеме разноските.
— О, добрият отец — възкликна Мери.
— Благословен да бъде! — каза Ани и се прекръсти.
— Може ли да получа още малко сладолед? — попита Рина.
На вратата се почука и Моли веднага отвори.
— О, вие ли сте, мадам — възкликна сподавено тя.
— Дойдох да видя как е детето — каза Джералдин Марлоу.
Момичето отстъпи крачка назад.
— Ще влезете ли, мадам?
Мисис Марлоу погледна към леглото. Рина бе заспала дълбоко, заобиколена от куклите Сузи и Мери. Златистобялата й косица падаше на нежни букли около главата й.
— Как е?
— Добре е, мадам — сведе глава момичето. — Клетото! Беше толкова изтощено от възбудата, че веднага заспа. Добре, че нищо не разбира. Много е мъничка.