— Имате ли доказателства? — обърна се към него кметът.
— Имам — каза Марлоу. Извади лист хартия от джоба си. — Паспортът на майката и свидетелството за раждане на детето. И в двете ясно е посочено, че майката е била протестантка.
Данди Джим взе документите и ги огледа.
— Щом сте ги имали, защо не ги спряхте?
— Как можех? — запита Марлоу. — Получих ги едва днес. Снощи слугите и отец Нолан уредиха всичко. Пък и какво значение имаше за клетата жена? Тя ще получи християнско погребение.
Данди Джим кимна и му върна документите.
— Конфузно положение за отец Нолан — каза той. — Млад пастрок и прави такава грешка в първата си църква. Това никак няма да се понрави на епископа.
— Епископът няма защо да узнава — каза Марлоу.
Данди Джим го изгледа замислено, без да проговори.
Марлоу го притисна:
— Догодина ще има избори — кимна Данди Джим.
— Вярно — каза Марлоу. — Винаги ще има избори и избирателни кампании. Един кандидат се нуждае от дарения почти толкова, колкото и от гласове.
— Казвал ли съм ви, че се познавах с баща ви? — усмихна се Данди Джим.
Марлоу отвърна на усмивката му:
— Не, не сте. Но баща ми често го е споменавал. Много пъти ми е разказвал как ви е изхвърлил от кабинета си.
Данди Джим кимна.
— Вярно. Вашият баща имаше буен темперамент. Човек би го сметнал за ирландец. Исках само да направи едно малко дарение. Беше преди двадесетина години. Тогава се бях кандидатирал за градски съветник. Знаете ли какво ми каза?
Марлоу поклати глава.
— Каза, че дори да бъда избран за пазител на кучетата, щял да си вземе семейството и да се премести. — Данди Джим се усмихна. — Няма да му хареса, когато научи, че сте направили дарение за моя избирателен фонд.
Марлоу беше непреклонен.
— Баща ми е и аз много го уважавам — каза той. — Но какво правя в политиката и с парите си е моя грижа, не негова.
— Имате ли други деца? — попита Данди Джим.
— Едно момче — бързо отговори Джералдин. — Лади е на осем години.
Данди Джим се усмихна.
— Не зная — каза той. — Един ден жените ще имат право на глас и ако това малко момиченце бъде отгледано горе в сиропиталището на хълма, това е един глас, който никога няма да получа.
— Аз ви обещавам, господин кмете — бързо вметна Джералдин, — че ако този ден дойде някога, жените от моето домакинство винаги ще гласуват за вас!
Усмивката на Данди Джим стана по-широка. Той се поклони вежливо.
— Слабост на политиците е винаги да правят сделки.
На другия ден Тимоти Кели, секретарят на кмета, се яви в канцеларията на Марлоу и получи чек за петстотин долара. Той подхвърли на Марлоу да се срещне с известен съдия в общинския съд.
Там именно се извърши осиновяването. Бързо, тихо и законно. Когато Марлоу излезе от кабинета на съдията, той остави при него кръщелно свидетелство на някакво бяло дете от женски пол, носещо името Катрина Остерлааг.
В джоба му имаше кръщелно свидетелство на името на неговата дъщеря Рина Марлоу.
4.
Под огромния чадър, забит в пясъка, оставила малкото си чадърче настрана, Джералдин Марлоу седеше в брезентов шезлонг. Бавно разлюля ветрилото.
— Не си спомням да сме имали такова горещо лято — каза тя, едва дишайки. — Сигурно е над трийсет и три градуса на сянка.
Съпругът й измънка нещо от съседния шезлонг, заровил глава в бостънския вестник, получаван тук с един ден закъснение.
— Какво каза, Хари?
Той сгъна вестника и погледна жена си.
— Този Уилсън е страшен глупак!
Джералдин продължаваше да гледа към океана.
— Кое те кара да мислиш така, мили?
Той потупа вестника разпалено:
— Тази работа с Обществото на народите. Казва, че щял да иде в Европа да види как да се запази мира.
Джералдин го погледна.
— Мисля, че това е прекрасна идея — кротко отбеляза тя. — В края на краищата този път имахме късмет. Лади бе много малък, за да иде. Следващият път може да не бъде така.
Той пак измънка нещо.
— Няма да има следващ път. Германия е свършена завинаги. Пък и какво могат да ни сторят? Те са от другата страна на океана. Можем просто да си седим и да ги оставим да се трепят един друг, ако им хрумне да почнат нова война.