Выбрать главу

Той я погледна и се ухили.

— Съгласен съм с теб — каза той с престорено тържествен тон. — Вилата тук е малко пренаселена. Ще телефонирам в хотела, за да съм сигурен, че още щом пристигнем, ще ни чака шейкър, пълен с мартини.

Тя го перна по ръката.

— Развратник! — възкликна Джералдин и се засмя.

Рина плуваше с овладян, решителен замах, с поглед, прикован в сала за гмуркане, далеч зад крайбрежното вълнение. Лади сигурно беше там с приятеля си Томи Рандъл. Тя се измъкна от водата почти до краката им. Момчетата лежаха изтегнати по гръб, с лице към слънцето, и седнаха, когато Рина се закатери по стълбата.

На лицето на Лади се изписа досада при нейното нахълтване в светилището им.

— Защо не стоиш при момичетата?

— Имам точно толкова право да бъда тук, колкото и вие — възрази тя, след като си пое дъх и оправи презрамките на явно тесния си бански костюм.

— О, остави я — каза Томи, поглеждайки нагоре. — Нека остане.

Рина му хвърли бърз, кос поглед и забеляза прикованите му в частично разкритата й гръд очи. Именно в този момент тя започна да се превръща в жена.

Сега дори и Лади се взираше в нея със странен поглед, какъвто никога преди не бе забелязвала. Инстинктивно отпусна ръцете до тялото. Ако това бе всичко, което се искаше, за да я приемат в компанията си, нека зяпат. Седна насреща им, все още чувствувайки техните погледи върху себе си.

Странна, тъпа болка набъбна в гърдите й и тя погледна надолу. Зърната явно се очертаваха върху черното жарсе на банския костюм. Тя пак вдигна поглед към момчетата. Сега вече те я наблюдаваха съвсем открито.

— Какво гледате?

Двете момчета се погледнаха засрамено и незабавно отместиха очи встрани — Томи към водата, а Лади надолу към сала.

Тя се обърна към Лади.

— Е?

Руменината запълзя по лицето на Лади.

— Видях ви. И двамата ме зяпахте в гърдите! — изрече обвинително тя.

Момчетата пак размениха бързи погледи. Лади стана на крака.

— Хайде, Томи — каза той. — Тук става много претъпкано!

Гмурна се от сала и след малко приятелят му го последва.

Рина ги видя как заплуваха към брега, след което се изпъна на сала и се вторачи в яркото небе. Странни същества са момчетата, помисли си тя.

Тесният бански костюм се врязваше в гърдите й. Тя размърда рамене и гърдите й изскочиха, освободени от обременяващия костюм. Тя погледна надолу.

Бяха много бели и се открояваха на тъмния фон на ръцете и шията, а зърната бяха розови и много по-едри отпреди. Докосна ги плахо с върха на пръстите си. Бяха твърди като камъчета и в тях имаше някаква пареща, сладка болка.

Топлината на слънцето ги изпълва с приятна, нежна болка. Рина бавно започна да ги масажира, за да разкара болката, и постепенно топлотата се разнесе от гърдите към цялото тяло. Изпитваше някакво непознато досега, смътно задоволство.

5.

Рина застана пред огледалото и занаглася презрамките на сутиена. Пое си дълбоко въздух. Обърна се към майка си, седнала на леглото зад нея.

— Ето, мамо — каза гордо тя. — Как е?

Джералдин погледна дъщеря си неуверено.

— Може би е по-добре да преместиш на последното копче — каза тя колебливо и деликатно.

— Опитах, мамо — отговори Рина. — Но не мога да го нося така. Направо се врязва в мен.

Джералдин кимна. Следващия път ще купи по-голям номер, но кой би предположил, че трийсет и четири ще бъде тесен за такъв дребен скелет?

Рина се обърна пак и се огледа със задоволство. Ето че започваше да изглежда така, както се чувствуваше. Забеляза, че майка й я гледа в огледалото.

— Мислиш ли, че бих могла да си взема и нов бански костюм, мамо? — запита тя. — Тези, които имам, са ми съвсем малки.

— Мислих и за това — отговори майка й. — А също и няколко нови рокли. Може би татко ще ни откара след закуска до Хианис Порт.

Рина засия, усмихна се доволна и изтича до майка си. Обви ръце около нея.

— О, благодаря ти, мамо! — извика щастливо тя.

Джелардин притегли главата на Рина към гърдите си. Целуна темето на русокосата главица и обърна загорялото от слънцето лице на детето към себе си. Погледна Рина в очите и пръстите й заиграха по бузите на дъщеря й.

— Какво става с моето малко момиченце? — запита натъжено тя.

Рина улови ръката на майка си и целуна отворената длан.