— Защо да не е? — настоя тя. — Какво лошо има в това? Аз обичам да те гледам, защо ти да не можеш?
— Само че никога не си — бързо каза той.
На устните й се появи тайнствена усмивка.
— О, гледала съм те.
— Така ли? Кога?
— Завчера следобед, когато се върна от плажа. Вкъщи нямаше никой и аз те гледах през прозорчето в банята. Видях всичко, което правиш.
— Всичко?! — думата се отскубна от гърлото като уплашен стон.
— Всичко — спокойно го увери тя. — Ти си масажираше оная работа. — Очите й гледаха прямо. — Никога не предполагах, че може да става толкова голям. Винаги съм го мислела за малък и увиснал, какъвто беше, когато ти беше дете.
Нещо го стегна за гърлото и той едва проговори, ставайки от леглото:
— Мисля, че е по-добре да се разкараш оттук.
Тя вдигна поглед към него, продължавайки да се усмихва.
— Искаш ли пак да ме погледаш?
Той не отговори.
Ръката й присегна и свали и другата презрамка. Изплъзна се от банския костюм. Той впи очи в голото тяло, чувствувайки как краката му се разтреперват. Видя как погледът й се плъзна надолу по него. Хавлията се беше разтворила. Пак я погледна.
— Свали си хавлията и аз да те погледам — нареди тя.
Като в унес той остави хавлията да се свлече на пода. Изохка и падна на колене край леглото, като се улови с ръце отдолу.
Тя бързо се претърколи в леглото и го загледа. Лека нотка на триумф прозвуча в гласа й.
— Сега — каза тя — можеш да го направиш.
Ръката му присегна и я улови за гърдата. Тя го остави за миг, после изведнъж се дръпна от него.
— Не! — рязко отсече тя. — Не ме докосвай!
Той я погледна тъпо, а болката го заливаше на вълни.
Очите й го наблюдаваха през натежалите клепачи.
— Направи го! — каза тя полушепнешком. — И аз ще го направя. Само не ме докосвай!
6.
През цялата прожекция Лади ги чуваше как се кикотят и шепнат. Можеше да си представи какво правят в затъмнения салон, въпреки че не виждаше. Въображението му пламтеше от образи.
Сега Томи предлагаше на Рина бонбон. Можеше да го види как небрежно й поднася кесийката, опрял уж случайно гърба на ръката си на гърдите й. Лади се размърда неспокойно на стола, опитвайки се да види в мрака с крайчето на окото, но това беше само пилеене на време. Нищо не се виждаше.
— Може ли да си взема един бонбон? — долетя гласът на Джоан от мрака.
— Какво? — запита той сепнат. — Да, разбира се. — Поднесе й кесийката.
Тя се обърна да си вземе и той усети мекото притискане на гръдта й. Но това само го подсети за Рина. Отпусна се мрачно на стола.
По пътя за дома спряха пред вилата на Томи.
— Какво ще кажете да пийнем по нещо газирано? — запита Джоан. — Имаме една голяма бутилка в хладилника.
Лади поклати глава.
— Не, благодаря — бързо каза той. — Вече е почти осем, а аз обещах на мама да се приберем, преди да се е стъмнило.
Рина нищо не каза.
— Може би ще дойдеш по-късно? — запита Джоан. — След като заведеш Рина?
Рина го погледна. Той се изчерви.
— Не вярвам, — отклони поканата той. — Много съм уморен. Иска ми се да си легна рано.
Джоан го изгледа странно, после мълчаливо се обърна и закрачи към вилата. Томи наруши напрегнатостта.
— Е, добре тогава — каза той. — Ще се видим утре на плажа.
Изминаха в мълчание останалата част от пътя. Беше почти тъмно, когато изкачиха стъпалата на верандата. Той отвори вратата на хола и я остави да мине.
Тя се накани да влезе вкъщи, но спря, когато забеляза, че той не я следва.
— Няма ли да влизаш?
Той поклати глава.
— Не веднага. Мисля да остана малко навън.
— И аз ще остана — каза бързо тя и се върна на верандата. Той остави вратата да се затвори. Трясването прокънтя из къщата.
— Вие ли сте, деца? — обади се Джералдин Марлоу.
— Да, мамо — отговори Рина и погледна бързо Лади. — Може ли да останем малко навън, мамо? Толкова е горещо тази вечер.
— Добре. Но само половин час, Рина. Искам те в леглото в осем и половина.
— Добре, мамо.
Лади прекоси верандата и седна на голямата плетена пейка. Рина го последва и седна до него.
— Защо Джоан поиска да се върнеш? — внезапно запита тя. Той не я погледна.