— Не зная.
— Искаше да й направиш онова ли?
— Не, разбира се! — заяви с негодувание той.
— Не ми харесва Джоан — каза тя внезапно. — Тя е лиц… лице…
— Лицемерка. — Той й подсказа думата, изненадан от неочакваната дълбочина на нейното прозрение. — Защо мислиш така?
— Томи искаше да го хвана за оная работа по време на филма, но когато аз не пожелах, той взе ръката на Джоан и тя го направи.
— Не! — Думата се изтръгна неволно от него. Рина беше права. Малката кучка беше лицемерка.
— И тя дори не го погледна поне веднъж — продължи Рина. — Все гледаше екрана и дори ти поиска бонбон.
Той я изгледа озадачен.
— Чудя се дали сега не го правят — продължи замислено тя. Образите на Джоан и Томи заедно пробягнаха през ума му. Той се почувствува възбуден.
— Аз не съм лицемерка, нали? — запита тя. По устните й бавно се разля усмивка. Тя се раздвижи и той усети пръстите й да се плъзгат по бедрото му. Тя го погледна в очите.
— Искаш ли да го направя сега? — прошепна тя.
— Сега? — отвърна той замаяно. Погледна през рамо към къщата.
— Няма да излязат — тихо го увери тя. — Татко си чете вестника, а мама плете. Видях ги през вратата.
— Но… — заекна той. — Но… как?
Тя пак се усмихна и пръстите й издърпаха кърпичката му от малкото джобче.
Джералдин вдигна поглед към часовника на камината. Беше точно осем и половина. Тя чу притварянето на вратата към верандата и Рина влезе в стаята. Очите на дъщеря й бяха сияйни и бистри, а лицето грееше в щастлива усмивка. Тази усмивка беше заразителна и Джералдин й отвърна.
— Приятно ли прекарахте на киното, скъпа?
Рина кимна.
— Чудесно, мамо — каза възбудено тя. — Беше толкова весело. Не знаеш колко е хубаво да идеш на кино без всичките хлапаци, които сноват наоколо ти по време на следобедните прожекции.
Джералдин се засмя.
— До вчера и ти беше една от тези хлапачки.
Изведнъж лицето на Рина стана сериозно.
— Но вече не съм, нали, мамо?
Джералдин кимна леко с глава.
— Не, мила. Вече си пораснала.
Рина радостно се завъртя около себе си.
— Вярно, мамо — каза весело тя. — Вече съм пораснала.
Джералдин се засмя.
— Сега бегом в леглото, малка дамичке. Нужна ти е почивка.
— Добре, мамо. — Рина се наведе над нея и я целуна по бузата. — Лека нощ. — Прекоси стаята и целуна баща си по бузата. — Лека нощ, татко.
Затича към стаята и те дочуха забързаните стъпки по стълбището. Харисън Марлоу отпусна вестника.
— Изглежда много щастлива.
— Защо да не е? — каза Джералдин. — Първата й среща. Всяко момиче е възбудено след първата си среща.
Той остави вестника.
— Какво ще кажеш да излезем на верандата за малко въздух?
Излязоха навън в нощта.
— Лади? — извика тя.
— Тук съм, мамо.
Тя се обърна и го видя да се надига от плетената пейка.
— Добре ли прекарахте?
— Чудесно — отсече той.
— Рина не ти ли беше бреме?
— Не.
— Не изглеждаш доволен, че си я взел със себе си.
— Всичко беше наред, мамо — каза напрегнато той.
— Понякога, синко — каза баща му, — трябва да правим неща, които не ни се нравят. Едно от тях е да се грижиш за сестричката си. Това е задължение на брата.
— Казах, че всичко е наред, татко — отсече той.
— Лади! — възкликна майка му изненадана.
Лади се загледа надолу.
— Прощавай, татко! — каза той с приглушен глас.
Тя пристъпи и го погледна в лицето.
— Добре ли се чувствуваш, Лади? — запита тя загрижена. — Имаш възбуден и зареян вид и лицето ти е цялото потно. Чакай да го избърша. — Ръката й присегна за носната му кърпичка. — О, Лади, къде ти е кърпичката? Видях я в джоба ти, когато излизаше.
За миг нещо се появи в очите му, нещо, което й напомни за изплашено животно, но то отмина.
— Пред… предполагам, че съм я изгубил — заекна той.
Тя сложи ръка на челото му.
— Сигурен ли си, че не те тресе?
— Мисля, че ще бъде най-добре да си легнеш, синко — каза баща му.
— Да, татко. — Обърна се към майка си и я целуна. — Лека нощ — каза той и бързо влезе в къщата.