— … да стана ваша метреса? — прекъсна го усмихнато тя.
Той кимна и се усмихна.
— Дори да ми станете метреса. Не е най-лошото, което би могло да се случи. Но не забравяйте условията ми.
Тя го погледна в лицето.
— Вие сте много мил човек, Жак — каза тя, припомняйки си следобеда, когато ги бе чула за пръв път.
Тя и Пеги бяха от няколко месеца в Париж и тъкмо си бяха намерили апартамент, след като баща й си бе дал съгласието да остане в Париж една година. Пеги я бе завела на някакъв прием, даван от професор в университета, където току-що бе започнала работа.
Рина се почувствува много самотна на приема. Френският й не беше особено добър, за да се смеси с другите гости, затова се беше оттеглила в един ъгъл. Разлистваше някакво списание, когато чу нечий глас:
— Мис Americaine?
Вдигна поглед. Строен, мургав мъж с леко посивели слепоочия стоеше пред нея. Усмихваше се любезно.
— Hon parle fran…
— Аз говоря английски — каза бързо той.
Тя се усмихна.
— И защо такова симпатично момиче като вас стои само и разгръща списание? — запита той. — Кой е бил такъв глупак да ви доведе на такъв прием и след това… — той направи изразителен жест с ръка.
— Приятелката ми ме доведе — каза Рина, посочвайки Пеги. — Тя тъкмо постъпи на работа в университета.
Пеги оживено разговаряше с един от професорите. Изглеждаше много привлекателна в тесния си елегантен костюм.
— О! — каза той със странен израз на лицето.
— А вие кого доведохте?
— Никого — сви рамене той. — Всъщност, дойдох с надеждата да се запозная с вас.
Тя погледна ръката му и забеляза халка, която обикновено французите носеха.
— Едва ли очаквате да ви повярвам? — възрази тя. — Какво би казала жена ви?
Той се усмихна и се засмя заедно с нея.
— Жена ми положително ще ме разбере. Тя не можеше да дойде. Тя е много, много бременна. — Той протегна ръце в огромен кръг пред себе си.
Тя пак се разсмя и точно тогава гласът на Пеги долетя зад рамото й:
— Забавляваш ли се, мила?
Няколко седмици по-късно беше сама в апартамента, когато телефонът иззвъня. Беше Жак и се срещнаха за обяд. След това още няколко пъти.
После един следобед — беше ден, подобен на днешния — те пак седяха нехайно с напитките си.
— Защо толкова се боите от мен? — внезапно запита той.
Тя усети червенината да се надига от врата и да залива лицето й.
— Кое ви кара да мислите така?
— Имам такова чувство — каза той. — Отвътре. Убеден съм.
Тя се загледа в напитката си. Не проговори.
— Вашата приятелка не е отговорът — каза той. Тя го изгледа.
— Пеги няма нищо общо с това. Тя ми е добра приятелка. Нищо повече.
Той се усмихна многозначително.
— Забравяте, че сте във Франция? Няма нищо лошо, разбираме тези неща. Обаче не разбирам вас. Вие не сте типът, който живее така.
Тя усети как лицето й вече пламти.
— Не мисля, че е много красиво от ваша страна.
Той се засмя.
— Не е — призна искрено. — Но не ми се иска да ви гледам как се похабявате.
— Мислите, че би било по-добре, ако ходех да спя с някой недодялан хлапак, който не знае нищо и пет пари не дава какво чувствувам? — запита ядовито тя.
Той поклати глава.
— Не. Съвсем не. Искам да легнете не с друг, а с мен.
— Кое ви кара да мислите, че с вас би било по-различно?
Той я погледна в очите.
— Това, че аз съм мъж, а не младеж. Защото искам да ви създам удоволствие. Младежите са като бикове: мислят само за себе си. В това сте права. Но това още не ви дава право да мислите, че само жените знаят как се прави любов. Има и мъже, които държат сметка за чувствителността.
— Като вас например? — попита саркастично тя.
— Като мен. Мислите ли, че се срещам непрестанно с вас само от интелектуален интерес?
Изведнъж тя се разсмя.
— Поне сте искрен.
— Голям поклонник съм на истината.
Няколко месеца по-късно, един дъждовен следобед, тя влезе в апартамента му и стана точно както казваше той. Беше внимателен и нежен и никак не я заболя. И през цялото време усещаше силата си, силата да го доведе до краен екстаз, от който нямаше връщане, силата, която не можеше да се превърне в ужас за нея, защото можеше да направлява нея или него.
Загледа го как си закопчава ризата пред огледалото.
— Жак?
— Какво има, сладка моя? — обърна се той.
Тя протегна ръце към него.
— Ела тук, Жак.
Той отиде до леглото. Бързо се наведе и целуна голите й гърди.
— Когато се любиш, мила — каза той, — зърната ти набъбват като узрели морави сливи. Сега са като дребни рози и макове.
— Беше както каза, че ще бъде, Жак.
— Радвам се.