Тя хвана здравите му, загорели ръце в своите и ги загледа. Златната брачна халка блесна в очите й. Вдигна поглед към лицето му.
— Мисля, че с удоволствие ще ти стана метреса — прошепна тихо тя.
— Bon — каза той. — Надявах се да се съгласиш. Затова наех този малък апартамент. Можеш да се настаниш още тази нощ.
Тя се удиви.
— Да се преместя тук?
Той кимна.
— Ако не ти харесва, мога да намеря друг.
— Но аз не мога! Какво ще стане с Пеги?
— Какво да стане с нея? — Той сви рамене. — Тази история е fini.
— Не можем ли да караме така? Ще се срещам с теб тук, когато пожелаеш.
— Искаш да кажеш, че няма да дойдеш тук?
Тя поклати глава.
— Не мога. Какво ще прави Пеги? Тя се нуждае от помощта ми за поддържането на апартамента. Освен това, ако баща ми разбере, ще ме убие.
— А не се тревожи, че живееш с тази… с тази lesbienne? — горчиво запита той.
— Ти не познаваш баща ми. Там в Бостън въобще не мислят за такива неща.
— Той за каква я смята?
— Каквато винаги е била — отговори тя. — Моя учителка, моя компаньонка.
Той се изсмя.
— Да, наистина ти е била учителка.
— О, Жак — каза тя огорчено. — Недей разваля всичко. Защо да не можем да продължаваме така?
Той я погледна.
— Значи не искаш да се преместиш тук?
— Не мога — повтори тя. — Не разбираш ли, не мога.
Той се изправи и отиде до гардероба. Дозакопча си ризата и взе връзката.
— Не виждам каква е разликата. В края на краищата, ти си женен. Колко време мислиш, че ще можеш да отделяш за тук?
Той я изгледа.
— Това е съвсем друго — рече хладно той.
— Друго ли? — викна гневно тя. — Защо да е друго за теб, а за мен не?
Той впи поглед в нея.
— Един мъж може да изневерява на жена си, както и тя на него, ако има желание за това. Но мъжът никога не може да изневери на любовницата си, нито на жената на своя любовник.
— Но Пеги не е мъж!
— Не, не е — каза навъсено той. — Тя е нещо по-лошо от мъж. Рина го изгледа за миг. После гордо вдигна глава.
— Това ли са условията ти? — запита тихо тя.
Седеше невъзмутима, с изпънат гръб, а голите й гърди величествено украсяваха гръдния й кош. Ребрата й се очертаваха при всяко вдишване. Никога в живота си не съм срещал такава красота, помисли си той. Гласно каза:
— Щом така го приемаш, това са условията ми.
Тя не отговори.
— Просто не разбирам — каза след малко тя. — Погледна го. — Моля ти се, подай ми роклята.
Това беше преди много месеци и колкото и да бе чудно, те останаха приятели. Тя вдигна перното към устните си и изпразни чашата.
— Сега наистина трябва да вървя — каза. — Обещах на Паван да бъда в студиото му в три.
Той повдигна вежди.
— Паван? Заловила си се със скулптура?
— Не — поклати глава тя. — Позирам му.
Жак знаеше как работи Паван. Използуваше много модели за една статуя. Винаги се опитваше да претвори идеалното. Никога нямаше да успее.
Тя усети насмешливия му поглед да се плъзга по гърдите й. Засмя се.
— Не, не е каквото мислиш.
— Не? — запита той. — Защо не?
— Казва, че били много големи.
— Той е луд — бързо каза Жак. — Но кой ли художник не е луд. Е, какво тогава?
Тя стана.
— Срамният ми триъгълник.
За пръв път, откак го познаваше, той онемя. Тя се засмя.
Най-сетне той възвърна гласа си.
— Но защо?
— Защото това е най-високата планина, която един мъж може да изкачи, казва той, и повече мъже са умрели при опит да я покорят, отколкото са загинали на връх Еверест. — Тя се усмихна и се наведе над него. — Но ние няма да му кажем, че ти си я изкачил сполучливо, нали, Жак?
Тя го целуна леко по бузата, обърна се и закрачи по тротоара. Наблюдава я, докато се загуби след тълпата, и се обърна към келнера.
— Ало! — повика го той. — Мисля да взема още едно!
11.
Бързо мина покрай портиера, който поздрави, и тръгна по тясното, извито стълбище до третия етаж. Беше се забавила в студиото повече, отколкото предполагаше. Ще има едва достатъчно време да приготви вечерята, преди Пеги да се върне.
Рина мина през малката всекидневна и влезе в кухнята. Бързо запали газта на нагревателя за ваната и със същата клечка запали фурната, като намали пламъка до минимум. Извади малкото препечено пиле, което току-що бе купила от магазина на ъгъла, и го сложи в тавичката, която постави във фурната, за да се запази, топло. Бързо наряза франзелата на филийки, постави хляба до сиренето и се залови да подрежда масата. След няколко минути всичко беше готово.
Погледна часовника. Имаше дори време да се изкъпе, ако водата се е затоплила достатъчно. Отиде и опипа бойлера. Беше топъл. Значи, щеше да има достатъчно, ако не пълни ваната повече от половината.