— Но… но… — запелтечи бащата. — Ти си млада жена. Целият живот е пред тебе. Защо се омъжи за него?
— Той е извънредно богат човек, татко — обясни тихо тя. — И много самотен.
— Искаш да кажеш, че затова си се омъжила за него? — После изведнъж разбра причината за предложението на нейния съпруг. — И защото така ще може да се погрижиш за мен? — запита той.
— Не, татко — каза бързо тя. — Съвсем не се омъжих за него поради тази причина.
— Тогава защо? — запита той. — Защо?
— За да се грижи за мен, татко — простичко обясни тя.
— Но, Рина… — започна той. Тя рязко го прекъсна:
— В края на краищата, татко — ти сам казваше, че не мога да правя нищо, че няма да се справя сама. Нали затова ме изпрати там?
Той не отговори. Нямаше какво да каже. След още няколко напрегнати мига се разделиха. Протегна се на тесния нар в килията и се загледа в тавана. Почувствува как по тялото му преминават студени тръпки. Потръпна леко и опъна тънкото одеяло върху краката си. Как я беше загубил? Къде беше сгрешил?
Зарови лице в твърдата сламена възглавница и горещите сълзи потекоха по бузите му. Треската се усили и той затрепери по-силно. Късно през нощта дойдоха и го отведоха в болницата на затвора с 39 градуса температура. Почина от бронхопневмония три дни по-късно, когато Рина и Джонас Корд все още се намираха сред океана.
14.
Болката закънтя в слепоочията й, прерязвайки сякаш с остър нож съня. Почувствува как той започна да се изплъзва, после дойде ужасната самота на пробуждането. Раздвижи се неспокойно. Всички се стопяваха, всички освен нея. Затаи дъх за миг, борейки се срещу връщането към действителността. Болезнено. Последните следи от съня се стопиха. Тя се събуди.
Отвори очи и се взря унесено в болничната стая, после се сети къде се намира. На масичката срещу леглото имаше свежи цветя. Сигурно ги бяха донесли, докато е спала.
Бавно раздвижи глава. Айлин дремеше на креслото до прозореца. Навън беше нощ. Сигурно е дремала целия следобед.
— Имам ужасно главоболие — едва промърмори тя. — Може ли да получа един аспирин, моля?
Главата на Айлин трепна. Тя погледна въпросително Рина.
Рина й се усмихна.
— Спала съм целия следобед.
— Целия следобед? — Рина идваше в съзнание за пръв път след близо седмица. — Да — повтори Айлин. — Целия следобед.
— Бях толкова уморена — продължи Рина. — Винаги, когато дремна през деня, ме заболява главата. Бих желала един аспирин.
— Ще повикам сестрата.
— Остави, аз ще я повикам — каза бързо Рина. Направи опит да си вдигне ръката, за да натисне бутона над главата си, ала не успя.
Погледна надолу. Ръката й беше привързана отстрани към леглото. В една вена под лакътя й бяха забили игла, прикачена към дълга тръбичка, водеща до обърната надолу бутилка, окачена на стойка.
— За какво е това?
— Лекарят мислеше, че би било по-добре, ако не те будят за храна — обясни бързо Айлин. Наведе се над леглото и натисна бутона.
Почти веднага сестрата се появи на прага. Пристъпи бързо към леглото и застана до Айлин, поглеждайки към Рина.
— Будни ли сме? — запита тя с професионална жизненост.
Рина бавно се усмихна.
— Будни сме — каза отпаднало тя. — Вие сте нова, нали? Не би помня.
Сестрата хвърли бърз поглед към Айлин. Тя се грижеше за Рина от деня на постъпването й в болницата.
— Аз съм нощната сестра — спокойно отговори тя. — Току-що постъпих.
— Винаги имам главоболие, когато спя следобед — повтори Рина. — Чудех се дали бих могла да получа аспирин?
— Ще повикам лекаря — засуети се сестрата. Рина обърна глава.
— Трябва да си преуморена — каза тя на Айлин. — Защо не се прибереш вкъщи да си починеш? Цял ден си била тук.
— Не съм уморена. И аз подремнах малко следобед.
Лекарят влезе в стаята и Рина се обърна към вратата. Очите му примигваха иззад очилата.
— Добър вечер, мис Марлоу. Отпочинахте ли си?
— Доволно, докторе — усмихна му се Рина. — Но ме заболя главата. — Тя сви вежди. — Все пак, странно главоболие.
Той се приближи до леглото и положи пръсти на китката й, търсейки пулса.
— Странно ли? — попита, загледан в часовника си. — Защо го намирате за странно?
— Особено ме заболява, когато се опитвам да се сетя за някое име. Помня вас, познавам и приятелката си тук — тя посочи към Айлин, — но щом се опитам да ви назова по име, главоболието се появява и не мога да се сетя.
Лекарят се засмя и отпусна ръката й.
— Няма нищо необикновено. Някои видове мигренни главоболия карат хората да забравят и собствените си имена. Вашето не е такова, нали?
— Не, не е — отговори Рина.
Лекарят извади от джоба си офталмоскоп и се наведе.