— Искам да погледна в очите ви с това — каза той. — Така ще имам възможност да видя през тях и може би ще открием, че главоболието ви не е нищо друго, освен преумора на очите. Не се бойте.
— Не се боя, докторе — отговори Рина. — Веднъж в Париж един лекар ме гледа в очите с такова нещо. Мислеше, че съм припаднала. Но аз не бях. Само бях хипнотизирана.
Той сложи палец в крайчето на окото и повдигна клепача. Натисна някакъв бутон в уреда и един светлинен лъч се появи в миниатюрния отвор.
— Как се казвате? — попита небрежно той.
— Катрина Остерлааг — отговори тя веднага. После се засмя. — Виждате ли, докторе, казах, че главоболието ми не е чак толкова лошо. Все още си зная името.
— Как се казва баща ви? — запита той, премествайки уреда на другото око.
— Харисън Марлоу. Виждате ли, и това зная.
— Как се казвате? — запита пак той, докато светлината чертаеше полукръг в горния край на окото.
— Рина Марлоу — отговори тя. Засмя се гласно. — Не можете да ме измамите, докторе.
Загаси светлината и се изправи.
— Не, не мога — каза той и се усмихна.
Вратата се отвори и двама санитари дотъркаляха голям квадратен апарат. Наместиха го отстрани на леглото, до лекаря.
— Това е електроенцефалограф — спокойно обясни лекарят. — Използува се за измерване на електрическите импулси, излъчвани от мозъка. Понякога е много полезен за установяване на източника на главоболия: тогава може да ги лекуваме.
— Изглежда твърде сложен — отбеляза Рина.
— Не е — отвърна той. — Всъщност е много просто. Ще ви обясня, докато работим.
— Аз си мислех, че главоболието се оправя с аспирин.
Той се засмя заедно с нея.
— Е, знаете какви сме ние, лекарите — каза. — Как бихме си оправдали хонорара, ако цялата ни работа се свеждаше до предписването на няколко хапчета?
Тя пак се засмя, а лекарят бързо се обърна към Айлин. Кимна й мълчаливо, посочвайки с очи вратата. Беше се обърнал вече към Рина, когато тя я отвори.
— После ще се върнеш, нали? — запита Рина.
Айлин се обърна. Санитарите вече включваха апарата, а сестрата помагаше на лекаря да приготви Рина.
— Ще се върна — обеща Айлин. Пристъпи навън и внимателно затвори вратата зад себе си.
Мина почти час, преди лекарят да излезе от стаята. Отпусна се на стола срещу Айлин и ръката му затърси из джоба. Измъкна смачкан пакет цигари, който поднесе към нея. Тя си взе една, а той драсна клечка кибрит, поднасяйки я най-напред на нея, а после на себе си.
— Е? — запита го напрегнато тя.
— Ще знаем повече, като проучим електроенцефалограмата — каза той, дръпвайки от цигарата. — Но вече забелязахме признаци на увреждане в някои нервни центрове.
— Моля ви, докторе — каза тя. — Обяснете го с думи, които мога да разбера.
— Да, да — съгласи се той. Пое дълбоко дъх. — Мозъкът показва вече признаци на увреждане в някои нервни центрове. Това именно я затруднява да си спомни прости, всекидневни неща като имена, места, време. Всичко в паметта й е настояще — няма минало, вероятно няма и днес. Напрежението от несъзнателното усилие да си припомни всички тези дребни неща причинява главоболието.
— Но това не е ли добър признак? — попита с надежда тя. — За пръв път от седмица насам тя изглежда почти нормална.
— Зная колко сте загрижена — внимателно промълви той. — И не желая да съм песимист, но човешкият механизъм е странна машина. Само благодарение на изключителната си физическа издръжливост се държи толкова добре. Продължават да я обземат вълни от изключително висока температура, които разрушават всичко по пътя си.
— Искате да кажете, че пак ще изпадне в делириум?
— Искам да кажа, че температурата пак се покачва — отговори той.
Айлин се изправи бързо и тръгна към вратата.
— Мислите ли, че мога да поговоря с нея, преди да заспи?
— Съжалявам — поклати глава той. — Температурата й почна да се покачва двадесетина минути след като излязохте. Сложих й упойка, за да облекчи болката.
Тя вторачи поглед в лекаря.
— О, господи! — бавно изрече тя. — Докога, докторе? Докога ще страда така?
— Не зная — предпазливо каза той. Улови я за ръката. — Дайте да ви закарам до вкъщи? Нищо не можете да направите тази нощ, повярвайте ми. Тя заспа.
— Аз… бих желала да я погледна само за миг — каза колебливо Айлин.
— Може, но трябва да ви предупредя. Да не се стреснете от нейния вид. Трябваше да отрежем повечето от косата й, за да направим електроенцефалограмата.
Айлин затвори вратата на кабинета и тръгна към бюрото. Няколко предварителни скици за костюми на един нов филм чакаха нейното одобрение. Щракна лампата и отиде до вградения бар.