— Сега се чувствувам по-добре. Щом свърша цигарата, можем да пробваме онези костюми.
— Не бързам — каза Айлин. — Имам време.
— Най-добре е да започнем — изправи се Рина, като загаси цигарата в пепелника. — Сетих се, че в шест сутринта ще дойдат от „Скрийн старс“ да снимат как закусваме с Невада.
Айлин отиде до гардеробната и плъзна вратите. Шест чифта циркови трика, всяко с различен цвят, висяха вътре. Рина измъкна едно и се обърна към Айлин, придържайки костюма пред себе си.
— Стават все по-малки и по-малки.
Айлин се усмихна.
— Лично Бърни се разпореди за тези. В края на краищата заглавието на филма е „Момичето на летящия трапец“.
Взе костюма и го държа, докато Рина се събличаше. Рина обърна гръб, като си свали роклята и се замъчи да влезе в тесния костюм.
— Уф! — изпъшка тя. — Може би не трябваше да ям тези сандвичи!
Айлин пристъпи назад и заоглежда костюма.
— По-добре стъпи на пиедестала — каза тя. — Трябва да оправя някои неща.
Отбеляза с креда нужните корекции.
— Готово — каза тя. — Дай да видим следващия.
Рина присегна назад да освободи кукичките. Една от тях засече.
— Трябва да ми помогнеш, Айлин. Не мога да се измъкна.
Слезе от пиедестала и се обърна с гръб към Айлин. Айлин сръчно се справи. Дрехата рязко се разтвори и пръстите й усетиха голия гръб на Рина. Изтръпнаха от допира с твърдата, топла плът. Айлин почувствува кръвта да пулсира в слепоочията й. Бързо пристъпи назад, като че ли бе докоснала нажежено желязо. Неведнъж се бе изкушавала, но не биваше да позволи подобно нещо да й създаде неприятности. Години наред бе работила, за да получи тази длъжност.
Рина смъкна горната част на костюма до кръста и се замъчи да свали трикото от бедрата си. Погледна към Айлин.
— Страхувам се, че пак трябва да ми помогнеш.
Лицето на Айлин беше непроницаема маска.
— Стъпи на пиедестала! — нареди тя.
Рина се върна на пиедестала и се обърна към нея. Айлин задърпа дрехата, а пръстите й изгаряха всеки път, щом докоснеше Рина. Най-после трикото поддаде и Айлин усети как Рина потръпна, когато ръката й случайно се плъзна по меката копринена окосменост.
— Студено ли ти е? — попита Айлин, пристъпвайки назад.
Рина я погледна за миг, после извърна очи.
— Не — отговори тя с нисък глас, измъквайки крака от трикото. Вдигна го и го подаде на Айлин.
Айлин посегна към костюма, докосна ръката на Рина и вече не можеше да я пусне. Бавно вдигна поглед към Рина и сърцето й се стегна. Рина пак потръпна.
— Не — прошепна тя с все още извърнат поглед. После добави: — Моля те, недей.
Айлин чувствуваше, като че ли сънува. Нищо вече не беше реално.
— Погледни ме! — заповяда тя.
Рина бавно изви глава. Очите им се срещнаха и Айлин долови тръпките. Видя как зърната на Рина набъбваха на гърдите като разбудени червени макове сред бяло поле.
Пристъпи към нея и зарови лице в бледите, меки като коприна косми между бедрата. За миг останаха неподвижни, после тя усети ръката на Рина да гали нежно косата й. Пристъпи назад и Рина се свлече в прегръдките й.
Айлин почувствува как сълзите бликнаха от очите й.
— Защо? — проплака неистово тя. — Защо трябваше да се омъжваш за него?
Както обикновено Невада се събуди в четири и половина сутринта, нахлузи чифт износени дънки и отиде в конюшнята. Също както обикновено, по пътя затвори вратата между спалните им, за да разбере Рина, че е излязъл.
Каубоят го очакваше с димящо канче горчиво, черно кафе. Разговорът им следваше всекидневния ритуал, докато Невада го поведе към конюшнята, където провериха всички ясли. Последна беше яслата на Уайти. Невада спря пред него.
— Д’утро, мойто момче — прошепна той.
Конят промуши глава над преградата и погледа Невада с големите си, интелигентни очи. Завря нос в ръката на Невада, търсейки неизменната бучка захар. Не се разочарова.
Невада отвори портата и влезе в яслата. Прокара ръце по гладките, лъскави хълбоци на животното.
— Малко позатлъстяваме, мойто момче — прошепна той. — Така е, като нямаме много работа напоследък. Няма да е зле да те поразтъпча малко.
Без да проговори, каубоят му подаде голямото седло, което лежеше върху преградата между двете ясли. Невада го плъзна на гърба на коня и го затегна. Мушна желязото в устата му и изведе коня от конюшнята. Възседна го пред дървената, боядисана в бяло постройка.
Потегли по пътеката, която водеше към арената за упражнения, изградена специално за него в подножието на хълма, зад къщата. На минаване забеляза сивите, остри върхове на кулите на покрива.
Сети се за статията във „Варайъти“. Устната му се изви иронично. Ето, че бе направил най-търсения филм на годината и нито веднъж, през целия този период, никой не го бе потърсил, за да започне друг. Времето на големите уестърни бе минало. Много скъпи излизаха.