Дейвид се усмихна.
— Казвам ти, че се учи бързо. Аритметиката му е вярна, знаеш.
Вуйчо му го изгледа.
— Ти да не мислиш, че не знам, че е вярна? — запита той. — Но толкова ли е беден, че да му давам залъка от устата си?
— Моля, последвайте ме, сър — вежливо каза лакеят. — Мис Марлоу е в солариума.
Дейвид кимна и мълчаливо го последва по стълбището към задната част на къщата. Лакеят се спря пред една врата и почука.
— Мистър Уулф е тук, мадам.
— Кажи му да влезе — провикна се Рина зад затворената врата.
Лакеят отвори вратата. Дейвид премигна, когато яркото калифорнийско слънце го обля изведнъж. Таванът на стаята представляваше стъклен купол, стените също бяха от стъкло.
В далечния край на стаята имаше висок параван. Гласът на Рина долетя оттам:
— Сипете си нещо за пиене от бара. Ще дойда след минутка.
Той се огледа и откри бара в ъгъла. Няколко брезентови стола бяха разхвърляни небрежно из стаята, а подът бе застлан с огромен бял килим.
Айлин Гейлърд излезе иззад паравана. Беше облечена в бяла блуза с навити до лактите ръкави и черни панталони с мъжка кройка, плътно прилепнали към тесните й бедра. Прошарената й коса бе сресана назад.
— Здравей, Дейвид. Чакай да ти помогна.
— Благодаря, Айлин.
— Направи ми още едно мартини — извика Рина зад паравана.
Айлин не отговори. Погледна Дейвид.
— Какво да бъде?
— Скоч с вода — каза той. — И съвсем малко лед.
— Добре — каза тя и ръцете й затършуваха сръчно из бара. Подаде му чашата. — Как е?
Той отпи.
— Чудесно.
— Моето мартини готово ли е? — чу гласа на Рина зад гърба си.
Той се обърна. Тя тъкмо излизаше иззад паравана, пристягайки колана на бялата хавлия. От беглия поглед върху бронзовите бедра под робата предположи, че отдолу е съвсем гола.
— Здравей, Рина.
— Здравей, Дейвид — отговори тя. Погледна Айлин. — Къде е чашата ми?
— Дейвид навярно е дошъл по работа — каза Айлин. — Защо не почакаш най-напред да си поговорите?
— Не ставай такава началничка! — отсече Рина. — Направи напитката! — Обърна се към Дейвид. — Баща ми ми даваше мартини, когато бях дете. Пия го като вода. Изглежда, че Айлин не разбира това.
— Ето — гласът на Айлин беше недоволен. Рина пое чашата.
— Наздраве, Дейвид.
— Наздраве — отвърна Дейвид.
Тя преполови чашата с мартинито и го поведе към един стол.
— Седни тук — нареди тя и се отпусна в съседния.
— Имаш чудесна къща — каза учтиво той.
— Хубава е — съгласи се тя. — Айлин и аз доста се забавлявахме, докато я мебелираме. — Тя присегна и потупа Айлин по бузата. — Айлин притежава прекрасно чувство за цвят. Трябва да поговориш с вуйчо си да й даде възможност да опита като художничка на филм. Убедена съм, че ще остане доволен от работата й.
— Рина — каза Айлин с щастлива нотка в гласа, — сигурна съм, че Дейвид не е дошъл тук, за да говори за мен.
— Ще говоря с вуйчо Бърни — каза учтиво той. — Аз също смятам, че може да се справи.
— Виждаш ли? — каза Рина. — Трудното с Айлин е, че е много скромна. А е един от най-талантливите хора, които съм срещала.
Подаде празната чаша на Айлин.
— Напълни я!
Сочните й, пълни гърди се мернаха за миг. Дейвид си помисли, че само с масаж няма да може да смъкне излишните килограми, ако продължава, да пие така.
Рина прекъсна мислите му:
— Реши ли дъртият копелдак да ми даде ролята в „Слънчеви петна“?
Дейвид я погледна.
— Трябва да разбереш вуйчо ми, Рина — започна бързо той. — Ти си най-големият капитал на нашата компания. Не можеш да го виниш, че не иска да те сложи във филм, който вероятно ще изпързаля всички ни.
Рина пое чашата от Айлин.
— Кипнах не за друго — каза войнствено тя, — а защото смята, че като актриса не струвам. Мисли, че съм годна само да се разхождам насам-натам колкото се може по-разголена.
— Той те счита за първокласна актриса, Рина. И което е по-важно, звезди като тебе са една на милион. Просто се опитва да те запази, там е работата.
— Сама ще се пазя — отсече ядовито тя. — Получавам ли ролята, или не?
— Имаш я.
— Добре — каза тя, отпивайки от чашата. Стана от стола и той видя, че е леко пияна. — Кажи на вуйчо си от мое име, че следващия път, като дойда в кабинета му, няма да нося сутиен.