— Знаеш ли коя са определили да играе ролята във филма, мамо?
— Коя? — запита майка му с обикновеното си спокойствие.
— Рина Марлоу.
— Не! — гласът на майка му бе ужасен.
— Да, мамо — каза той. — Мистър Норман каза, че не могли да вземат Бети Дейвис.
— Добре, направи кръгом и се прибирай у дома! — твърдо каза майка му. — Кажи на мистър Норман, че трябва да мислиш за авторитета си, че ти е обещал Дейвис и че няма да приемеш за нейна заместничка това русокосо създание.
— Но аз вече казах на мистър Норман, че ще поговоря с мис Марлоу. Той обеща да се опита да намери някоя друга, ако не остана доволен след срещата си с нея.
— Добре — каза тя. — Но помни, че най-важна е твоята цялост. Ако не останеш напълно доволен, прибирай се право у дома.
— Да, мамо — каза той. — Желая ти здраве.
— Аз също, и внимавай! — отговори майка му, приключвайки техния ритуал при сбогуване.
Рина влезе в стаята, където той я очакваше, облечена в плътно, черно трико, което покриваше тялото й от стъпалата до врата. Светлорусата й коса бе дръпната назад и навита на кок на тила. Не носеше грим.
— Мистър Дънбар — каза тя, пристъпвайки към него, без да се усмихне и протегна ръка.
— Мис Марлоу — отговори той, улавяйки ръката. Беше изненадан от силата на пръстите й.
— Очаквах да се запозная с вас — каза тя. — Слушала съм много за вас.
Той се усмихна доволен.
— И аз съм слушал много за вас.
Тя вдигна поглед и за пръв път се усмихна.
— Не се и съмнявам — каза тя без злоба. — Затова дойдохте при мен още през първия си ден в Холивуд. Вероятно се чудите за какъв дявол настоявам да играя в „Слънчеви петна“?
Нейната откровеност го изуми.
— А защо, наистина мис Марлоу? Не сте човек, който да създава неприятности на колегите си. И без това работите много усърдно.
Тя се отпусна в един стол.
— Майната им на колегите — каза небрежно тя. — Предполага се, че съм актриса. Е, за себе си искам да разбера наистина ли съм актриса, или не. И вие сте единственият режисьор, който може да ми помогне да открия това.
Той я изгледа за миг.
— Четохте ли сценария?
Тя кимна.
— Спомняте ли си първата реплика на момичето, когато то пристига в лагера?
— Да.
— Прочетете ми я — каза той, като и подаде сценария.
Тя взе сценария, ала не го отвори.
— „Казвам се Мери. Да, така е, мисля, че се казвам Мери.“
— Вие казвате текста, мис Марлоу — заяви той смръщен, — без да мислите върху него. Не предавате мъките на момичето, което полага усилие да си спомни името. Опитайте така. Не мога да се сетя за името си, но ако можех, щеше да ми е познато. Име, с което са ме наричали цял живот, а пък ми е трудно да си го спомня. Макар че е име, което често се споменава в църква и съм го споменавала дори в молитвите си. Ето, че се връща. Мисля, че го напипах. Казвам се Мери. Да, така е. Мисля, че се казвам Мери.
Рина го изгледа смълчана. Изправи се и отиде до камината. Сложи ръка на полицата, обърнала му гръб. Дръпна кока на косата си и тя се разпиля по раменете й, когато отново се обърна към него.
Лицето й бе навъсено и напрегнато, когато заговори:
— „Казвам се Мери“ — промълви дрезгаво тя. — „Да, така е. Мисля, че се казвам Мери“.
Той почувствува как кожата му настръхна, докато я гледаше. Винаги изтръпваше така, когато нещо велико се раждаше на сцената.
Бърни Норман дойде на снимачната площадка едва в последния снимачен ден. Поклати глава, когато отвори вратата и пристъпи вътре. Трябваше да размисли повече, преди да вика този хомо за режисьор. А и преди това трябваше да провери дали е с всичкия си акъл, щом се остави да го навият да закупи пиесата. Всичко около нея беше налудничаво.
Най-напред графикът за снимане трябваше да се отложи с един месец. Режисьорът поиска тридесет дни, за да репетира с Рина. Норман трябваше да отстъпи, когато Рина заяви, че няма да продължи, докато Дънбар не каже, че е готова. Това му струваше сто и петдесет хиляди само за заплати за престой.
После режисьорът настоя всичко да се направи точно така, както е било на сцената. По дяволите сметката. Другите петдесет хиляди се изнизаха там. И като капак на всичко, Дънбар държеше звукът на всяка сцена да е идеален. Никакво превъртане, никаква десинхронизация. Всяка дума идеална, както се изговаря на сцената. Не го интересуваше колко дубъла ще са необходими. Че и какво ли ще го интересува, копелето му с копеле, си помисли Норман. Нали не бяха негови пари?
Филмът надхвърли с три месеца графика. Милион и половина, хвърлени на вятъра. Присви очи, когато стъпи на ярко осветената сцена.