Огледах другите документи в плика. Бяха акции на компанията „Корд Експлозивс“, прехвърлени на мое име.
Оставих ги на масата, а в гърлото ми се появи някаква буца. Къщата изведнъж опустя. Баща ми, Рина, Невада. Всички. Всички си бяха отишли. Къщата започна да навява спомени.
Припомних си думите на Рина да изляза от бащината си сянка. Не можех да живея в тази къща. Тя не беше моя. Беше негова. За мен тя винаги щеше да бъде неговата къща.
Реших. Ще си намеря апартамент в Рено. В апартамента нямаше да ме преследват спомените. Ще прехвърля къщата на Макалистър. Той имаше семейство и така щях да му спестя затрудненията да си търси дом.
Пак погледнах бележката на Невада. В душата ми почна да се заражда някаква болка. Последният му ред ме порази. Честит рожден ден. Бях забравил и Невада бе единственият, който се бе сетил.
Днес имах рожден ден.
Ставах на двадесет и една години.
Книга втора
Историята на Невада Смит
1.
Минаваше девет, когато Невада отклони колата от шосето по черния път, който водеше към ранчото. Спря пред основната постройка и слезе. Остана заслушан в смеха, идващ от казиното.
Един мъж излезе на верандата и се загледа в него.
— Здравей, Невада.
Невада му отговори, без да се обръща.
— Здравей, Чарли. Изглежда дошлите да се развеждат приятно си убиват времето.
Чарли се засмя:
— Че защо не? Разводът ще бъде хубава сделка за много от тях.
Невада се обърна и го погледна.
— Предполагам. Само не мога да свикна с мисълта, че развличаме жени, вместо да отглеждаме говеда.
— Сега вече може би ще свикнеш — каза Чарли. — В края на краищата, половината от всичко това е твое. Време е да се установиш и да го разработиш.
— Не знам — каза Невада. — Крастата за пътуване не ме оставя. Доста се заседях на едно място.
— Къде смяташ да пътуваш? — запита го Чарли. — Няма вече подходящо място. Цялата страна е опасана от пътища, които стигат навсякъде. Закъснял си с трийсет години.
Невада кимна мълчаливо. Чарли беше прав, но странното бе, че той не се чувствуваше закъснял с трийсет години. Чувствуваше същото, което винаги бе изпитвал. Особено сега.
— Настаних жената в твоята колиба — каза Чарли. — Марта и аз забавихме вечерята заради вас.
Невада се върна в колата.
— Тогава най-добре да отида да я взема. Ще се върнем веднага, щом се измия.
Чарли кимна и влезе вътре, когато колата тръгна. На вратата се обърна и се загледа как тя извиваше по пътя към малкото възвишение в задния край на ранчото. Поклати глава и влезе вътре.
Марта го чакаше.
— Как е? — тревожно попита тя.
— Не зная — поклати той отново глава. — Струва ми се малко объркан. Просто не зная.
В колибата беше тъмно, когато Невада влезе. Той взе газената лампа зад вратата и я сложи на масата. Запали кибрит и поднесе пламъка към фитила. Фитилът запука и след малко припламна. Той сложи шишето отгоре и върна лампата на полицата.
Гласът на Рина долетя зад гърба му:
— Защо не запалиш електричеството, Невада?
— Обичам светлината на лампата — простичко отвърна той. — Електрическата светлина не е естествена. Уморява очите.
Тя седеше на стола срещу вратата бледа, със сияещо лице. Беше облечена с дебел пуловер, който падаше върху избелелите джинси, покриващи краката й.
— Студено ли ти е? — запита той. — Ще запаля огън.
— Не ми е студено — поклати глава тя.
Той остана замислен известно време, после заговори:
— Ще си внеса багажа и ще се измия. Чарли и Марта ни чакат за вечеря.
— Ще ти помогна да го донесеш.
— Добре.
Излязоха навън в нощта. Звездите бяха потънали в черното кадифено небе, а от хълма долу се дочуваха музика и смях.
Тя се загледа към казиното.
— Радвам се, че не съм една от тях.
Той й подаде куфар.
— Никога не би могла да бъдеш. Не си този тип.
— Мислех да се разведа с него — каза тя. — Но нещо отвътре ме задържаше, макар да знаех от самото начало, че съм сбъркала.
— Сделката си е сделка — отсече той и тръгна с пълни ръце към колибата.
— Така е.
Направиха още два мълчаливи курса, после тя седна на ръба на леглото, а той си съблече ризата и тръгна към мивката в ъгъла на малката спалня.
Мускулите потрепваха под поразително бялата му кожа. Космите, покриващи гърдите му, се спускаха като мек, черен пух към плоския му корем. Той покри лицето и врата си със сапун и започна да се плиска с вода. Присегна слепешката за кърпа.
Тя му подаде една и той се затърка ревностно. Остави кърпата и взе чиста риза. Намъкна я и започна да се закопчава.