Вождът и съветът на войните излязоха да го приветствуват. Седнаха в кръг около огъня, върху който къкреше гърне със задушено месо. Вождът измъкна лулата, а Сам извади бутилка уиски. Мълчаливо вождът поднесе лулата към жаравата и след като я запали, я поднесе до устата си и дръпна дълбоко. Подаде я на Сам, който също дръпна и на свой ред я подаде на седналия до него войн в кръга.
Когато лулата се върна при вожда, Сам отвори бутилката уиски. Изтри внимателно ръба и я надигна към устните си, после я подаде на вожда. Вождът направи същото и опъна голяма глътка от уискито. Тя изгори гърлото му и очите му се насълзиха, почти се закашля, но преглътна и подаде бутилката на седналия до него войн.
Когато бутилката се върна при Сам, той я остави на земята пред Вожда. Наведе се напред и взе парче месо от гърнето. Задъвка усърдно тлъстото парче, мляскайки с уста, а след това го преглътна. Погледна вожда.
— Добро куче.
Вождът кимна.
— Режем им езиците и ги държим вързани, за да се угоят както трябва.
Замълчаха за миг, а след това вождът пак присегна към бутилката уиски. Сам разбра, че е време да заговори.
— Аз съм велик ловец — прогърмя той. — Моята пушка е убила хиляди бизони. Храбростта ми е позната из цялата прерия. Мога да изхраня мнозина.
Вождът кимна тържествено.
— Подвизите на Червената брада са ни известни. За нас е чест неговото пристигане в племето ни.
— Аз дойдох при моя брат за девойката, известна като Канеха — каза Сам. — Искам я за моя жена.
Вождът въздъхна с облекчение. Канеха беше най-младата от дъщерите му и най-малко предпочитаната. Защото тя беше висока за девойка, почти колкото най-високия войн, и слаба, с такава тънка талия, че две ръце можеха да я обгърнат. В нея нямаше достатъчно място да израсте дете, а лицето и чертите й бяха прави и плоски, не кръгли и плътни като на нормална девойка. Вождът въздъхна още веднъж с облекчение. Канеха нямаше да го затруднява повече.
— Разумен избор — каза на глас той. — Девойката Канеха е зряла за отглеждане на деца. Кръвта й вече изтича в земята при пълнолуние.
Сам се изправи и се запъти към катъра. Отвори един от вързопите и извади шест бутилки уиски и една малка дървена кутия. Занесе ги обратно в кръга и ги постави пред вожда. После пак седна.
— Донесох подаръци за моите братя киова — каза той. — В знак на уважение за честта, която ми оказват, като ми позволяват да седна сред техния съвет.
Той сложи бутилките уиски пред вожда и отвори малката кутия. Беше пълна с разни разноцветни мъниста и украшения. Задържа кутията така, че всички да могат да видят какво има вътре, после остави и нея пред вожда.
Вождът пак кимна.
— Киова благодари на Червената брада за подаръците. Но загубата на девойката Канеха тежко ще се понесе от нейното племе. Тя вече извоюва своето място сред нас с умението си в женските работи. Със своето готвене и шиене, с изкуството си да обработва кожи.
— Съзнавам високото уважение, което киова питае към своята дъщеря Канеха — каза Сам церемониално. — И дойдох, подготвен да ги възмездя за тяхната загуба.
Той пак стана.
— За загубата на нейната помощ при изхранването на племето аз давам месото на два бизона — каза той, поглеждайки към тях, — а загубата на нейните ръце давам на моите братя този катър, който доведох с мен. А за загубата на нейната хубост им нося…
Той замълча драматично и се върна пак при катъра. Мълчаливо развърза големия навит пакет на гърба му. Занесе пакета при седналия съвет и го сложи на земята пред тях. Бавно го разви.
Възхищение се изписа по лицата на насядалите. Очите на вожда заблестяха.
— … кожата на свещения бял бизон! — каза Сам и огледа кръга. Очите им бяха приковани върху прекрасната бяла кожа, блеснала пред тях като сняг върху земята.
Бизонът-албинос беше рядкост. Вожд, които можеше да си полегне за почивка на такава скъпа кожа, беше сигурен, че духът му ще се засели в щастливите ловни полета. За търговците на кожи тя имаше десет пъти по-висока цена от обикновените. Но Сам знаеше какво иска.
Той искаше жена. Цели пет години бе живял из прерията и беше в състояние да се ползува от услугите на някоя случайна уличница в стаичката зад пункта за продажби, само веднъж в годината, когато предаваше кожите. Беше време да си има собствена жена.
Вождът, потресен силно от щедрото предложение на Сам, забрави по-нататъшните пазарлъци и вдигна поглед.
— За нас е чест да дадем на Червената брада Канеха за негова жена.
Изправи се и това бе знак, че съветът е свършил.