Сам ги изгледа за миг, после се разсмя.
— Свалете играчките, господа! — каза той. — Надявам се, че не вярвате на тез измислици?
Първият мъж пристъпи бавно към него. Ръката с револвера се стовари върху лицето на Сам. Той падна до стената. Загледа мъжа с недоумение.
— Ще ни кажеш къде е, преди да си тръгнем! — троснато процеди през зъби мъжът.
Въздухът в колибата беше непоносимо топъл. Тримата се бяха дръпнали в един ъгъл и си шепнеха нещо. От време на време хвърляха поглед към пленниците си.
Сам висеше отпуснат, привързан за гредата в средата на колибата. Главата му беше клюмнала към голите гърди, а кръвта капеше от лицето му и засъхваше в посивелите червени косми на брадата и гърдите. Очите му бяха подути и почти затворени, носът счупен и извит към бузата.
Канеха бе привързана за един стол. Не примигващите й очи бяха приковани в нейния мъж. Напрягаше се да извърне глава така, че да долови какво си шепнат мъжете зад нея, но не можеше да помръдне, бе привързана много здраво.
— Може пък и да няма злато — тихо каза единият от мъжете.
— Има! — заяви първият. — Но е упорит. Не ги знаеш тез ловци на бизони, както ги познавам аз.
— Ха, само че, както си я подкарал, никога няма да го накараш да проговори — каза ниският. — По-скоро ще умре.
— Ще проговори! — отвърна първият. Отиде до печката и измъкна един разпален въглен с машата. Запъти се към Сам, улови го за косата и му изправи главата към гредата. Поднесе машата до лицето на Сам.
— Къде е златото?
Очите на Сам бяха отворени. Гласът му беше дрезгав шепот.
— Нямам злато. За бога, нямаше ли да ви кажа, ако имах?
Мъжът притисна горещия въглен към шията на Сам. Сам изрева от болка.
— Нямам злато! — Главата му увисна встрани. Мъжът дръпна въглена и кръвта бликна от прясната рана към гърдите и ръцете.
Мъчителят надигна бутилката уиски от масата и отпи.
— Залейте го с вода! — каза той. — Ако не проговори за себе си, сигурно ще проговори за своята индианка.
Най-младият остави бутилката и пристъпи към Канеха. Измъкна от колана си ловджийски нож. Очите на другите го проследиха. Той преряза въжето, с което я бяха вързали към стола.
— Ставай! — рязко заповяда той.
Канеха се изправи мълчаливо. Ножът блесна пред нея и роклята й се свлече на пода. Стоеше гола пред тях. Най-младият облиза устни. Присегна за уискито и отпи, без да откъсва поглед от нея.
Най-възрастният улови Канеха за косите, опря ножа в гърба й и я изблъска към Сам. Спряха пред него.
— Петнайсет години, откак одрах един индианец, съпруже на индианка — каза той. — Но не съм забравил как става. — Той мина бързо пред нея, плъзгайки ножа по тялото й.
Тънка ивица кръв следваше пътя на ножа, започвайки от брадата, по шията, вдлъбнатината между гърдите, по стомаха и свършваща до мъха на срамните части.
Сам извика, забравил собствената си болка, и тялото му се разтърси от горчиви ридания.
— Оставете я на мира! — замоли се той. — Оставете я на мира! Нямам злато!
Канеха протегна ръка. Нежно докосна лицето на съпруга си.
— Аз не се боя, съпруже мой — каза тя на езика на киова. — Духовете ще върнат злото на тези, които го сторят.
Лицето на Сам се отпусна напред, сълзите се стичаха надолу по брадясалите му и окървавени бузи.
— Прости ми, скъпа моя! — изплака той на киова.
— Вържете ръцете й за краката на масата! — заповяда възрастният.
Това бе сторено бързо и той коленичи до нея, насочил ножа към гърлото й. Обърна глава и погледна към Сам.
— Златото? — запита той.
Сам поклати глава. Не можеше вече да говори.
— Господи! — изпъшка най-младият. — Надървих се.
— Чудесна идея! — каза мъжът с ножа. Погледна към Сам. — Сигурен съм, че няма да има нищо против, ако се възползуваме от неговата индианка, преди да я одерем. Индианките са гостоприемни.
Изправи се. Сложи ножа на масата и разкопча колана си.
Канеха сви крака и го ритна. Той изпсува.
— Дръжте й краката! — каза. — Аз пръв.
Беше почти седем, когато Макс пристигна при колибата на дорестия кон, който Олсън му бе заел. Колибата беше тиха и от комина не излизаше дим. Странно. Обикновено, когато се прибираше, майка му готвеше.
Смъкна се от коня и се запъти към колибата. Изведнъж се спря изумен. Вратата беше разтворена и се люлееше леко от слабия ветрец. Обзе го необясним страх и той се втурна напред.
Влетя през вратата и спря поразен, очите му се разтвориха широко от ужас. Баща му висеше завързан за централната греда, с отворени очи и уста, а тилът му беше отнесен от 45 милиметровия колт, който бяха напъхали в устата му, преди да стрелят.
Очите на Макс бавно се насочиха към пода. Там лежеше някаква безформена маса, потопена в кръв и смътно напомняща контурите на това, което някога бе тялото на майка му.