Кочияшът се изправи и бавно тръгна към групата мъже, отупвайки джинсите с шапката.
Невада тръгна надолу. Търсеше Пиърс из тълпата, ала никъде не го виждаше.
Край него мина някакъв мъж, носещ тенекиени кутии с филми.
— Тук ли е Дан Пиърс? — попита Невада.
Мъжът сви рамене.
— Не зная. Питай него — каза той, сочейки един млад мъж по шорти.
— Дан Пиърс да е насам?
Мъжът го изгледа.
— Трябваше да слезе до канцеларията да телефонира.
— Благодаря — каза Невада. — Ще го почакам. — Започна да си свива цигара.
Гръмогласният глас пак се чу:
— Върна ли се Пиърс с проклетия си фокусник?
— Отиде да му телефонира — каза младежът. Лицето му изведнъж доби изумен израз и той погледна Невада. — Момент, сър — викна той и тръгна към Невада. — Вас ли чакаше Пиърс?
— Предполагам.
— Елате с мен — каза младежът.
Невада го последва към групата мъже, събрани около един едър мъж до камерата. Младежът спря пред него.
— Това е човекът, когото Дан Пиърс очакваше, сър.
Мъжът се обърна и погледна Невада, после му посочи една скала над съседния хълм. Под скалата течеше широк поток.
— Можете ли да скочите с кон от онази скала в реката?
Невада проследи протегнатия пръст. Беше двадесетина метра високо и конят трябваше да направи скок поне четири-пет метра, за да падне във водата.
— Точно там сме изкопали потока на дълбочина осем метра — каза режисьорът.
Невада кимна. Дълбочината беше достатъчна.
— Струва ми се, че може да се направи — каза той.
Режисьорът разцъфна в усмивка.
— Е, дявол ме взел! — изрева той. — Най-после намерихме мъж, на който му стиска. — Той потупа Невада по гърба. — Отивайте там, а каубоят ще би доведе коня. Ще бъдем готови веднага, щом свършим с този кадър. — И се обърна пак към оператора.
Невада го потупа по рамото.
— Казах, че ми се струва възможно да се направи — каза той. — Не съм казал, че ще го направя.
Режисьорът го изгледа, любопитно.
— Плащаме тройно за този фокус: не ви ли стигат деветдесет долара? Добре, ще ги направим сто.
Невада се усмихна.
— Бъркате ме. Аз дойдох тук да търся Дан Пиърс. Не съм триков ездач.
Устата на режисьора се сви презрително.
— Всички каубои сте еднакви. Само плямпате, а не ви стиска.
Невада го изгледа за миг. Почувствува как гняв се надига в него. Уморило го беше това сноване насам-натам от момента, когато бе влязъл в канцеларията на Пиърс. Гласът му беше леден.
— Ще смъкна коня от онази скала срещу петстотин долара.
Режисьорът се опули, после се ухили.
— Сигурно сте дочули, че никой в Холивуд не ще да направи този скок.
Невада не му отговори.
— Добре! Петстотин да бъдат — каза небрежно режисьорът и се обърна към оператора.
Невада застана до главата на коня и му подаде бучка захар. Конят подуши ръката му. Той потупа коня по врата. Беше добър кон. Животното бързо реагира и всякакъв страх изчезна от него.
— Ние сме почти готови — каза режисьорът. — Приготвил съм камери, които ще покриват от всеки ъгъл, така че няма защо да се тревожите накъде да гледате. Тръгнете, когато ви дам знак.
Невада кимна и възседна коня. Режисьорът се изправи на ръба на скалата с вдигната във въздуха ръка. Изведнъж ръката падна и Невада заби шпорите в коня. Животното подскочи напред, после мина в галоп. Невада отпусна юздата и го насочи за скока.
Пришпори пак и животното се насочи надолу със стегнати крайници. Невада усети как огромното сърце на коня изведнъж затупка между краката му, когато копитата не срещнаха очакваната почва.
Животното се изви уплашено, когато започна да пада напред. Невада рязко отхвърли стремената и се метна отстрани на коня. Видя приближаващата се към него вода и се надяваше да е отскочил достатъчно далеч, така че конят да не се стовари отгоре му.
Гмурна се във водата и се остави да потъне дълбоко. Усети наблизо плясък във водата. Сигурно това беше конят. Дробовете му изгаряха, но той остана под водата още малко.
Най-после трябваше да изплува. Стори му се цяла вечност, докато стигне повърхността. Обърна глава и видя коня да лежи настрана, странно извил главата си. В погледа му имаше страшна болка.
Невада се обърна и заплува бързо към брега. Насочи се ядосан към режисьора, който сияеше усмихнат.
— Велика работа! Най-страхотният кадър, който съм заснемал!
— Гръбнакът на коня изглежда е счупен! — каза Невада. Обърна се и пак погледна към потока. Животното се мъчеше да задържи главата си над водата. — Защо някой не застреля клетото добиче? — Настоя Невада.
— Вече пратихме каубой да донесе пушка. Трябва да стигне зад оня хълм.
— Конят ще се удави преди той да пристигне — отсече Невада. — Някой да има револвер?