— Разбира се, само че никой няма да улучи. Револверът не върши работа от такова разстояние.
Невада изгледа режисьора.
— Дайте ми револвер!
Той взе подадения му револвер и го претегли в ръката си. Завъртя барабана.
— Тези са халосни — каза той. Някой му подаде куршуми. Той презареди бързо и пак отиде на брега на потока. Изстреля единия куршум по плаващо във водата дърво. Револверът биеше малко наляво. Той изчака конят пак да вдигне глава и застреля животното между очите.
Невада се върна и подаде револвера на режисьора. Едрият мъж го пое мълчаливо и извади пакет цигари. Невада си взе една, а режисьорът му поднесе клечка кибрит. Невада остави димът да изпълни дробовете му.
Един мъж тичаше задъхан към тях.
— Съжалявам, фон Елстер — каза пресипнало той. — Просто не можах никъде да открия този триков ездач. Но утре ще ви докарам друг.
— Никой ли не би каза? Той вече си изпълни номера, Пиърс. Току-що заснехме кадъра.
Пиърс се опули насреща му.
— Как е възможно? Аз току-що го оставих в…
Режисьорът отстъпи встрани, откривайки Невада.
— Ето го на. Сам вижте.
Пиърс погледна Невада, после режисьора.
— Този не е въпросният. Това е Невада Смит. Собственик на „Голямото Югозападно Родео“ и спектакъла „Дивият Запад“. — Той се обърна към Невада и се ръкува с него. — Радвам се да ви видя, Невада. — Усмихна се. — Какво ви води насам?
Невада го изгледа. Гневът отново го обзе. Замахна и Пиърс се намери на земята удивен. Вторачи поглед в Невада.
— Какво ви е влязло в главата, Невада?
— Това, което искам да знам, е колко ти бутнаха от представлението на Коди?
Фон Елстер пристъпи между тях.
— Отдавна търся човек като вас, Смит — каза той. — Продайте представлението и елате да работите при нас. Като начало ще ви плащам двеста и петдесет седмично.
Гласът на Пиърс проехтя откъм земята:
— Ами, фон Елстер. Хиляда седмично или нищо!
Невада понечи да заговори.
— Мълчете! — му каза Пиърс авторитетно. — Не забравяйте, че все пак съм ваш импресарио! — Той се обърна към фон Елстер. — След един час цял Холивуд ще знае за този номер — каза той. — Мога да го заведа в „Юнивърсъл“ или при „Уорнърс“. Ще го лапнат веднага.
Фон Елстер изгледа импресариото.
— Петстотин! — отсече той. — Последно.
Пиърс стисна ръката на Невада.
— Хайде, Невада. Да ходим при „Уорнърс“. Всички компании търсят някой сериозен конкурент на Том Микс.
— Седемстотин и петдесет — увеличи фон Елстер.
— За първите шест месеца, след това хиляда седмично и съответните полугодишни увеличения оттам нататък.
— Готово — каза фон Елстер. Ръкува се с Пиърс, след това се обърна към Невада. Усмихна се и му сграбчи ръката.
— Как казахте, че ви беше името?
— Смит. Невада Смит.
Ръкуваха се.
— И на колко години сте, приятелче?
Пиърс отговори, преди Невада да си отвори устата:
— Трийсет годишен е, мистър фон Елстер.
Невада се накани да протестира, но стискането на ръката на Пиърс го накара да замълчи.
— За рекламата ще ги направя двайсет и девет — усмихна се фон Елстер. — Сега елате двамата с мен в администрацията. Искам да кажа на Норман, че най-после сме намерили „шерифа на мирното селище.“
Невада се изви, за да прикрие усмивката си. Чудеше се какво ли биха казали хората от затворническата ферма, ако узнаеха, че в края на краищата е стигнал дотам да носи значка на шериф. Макар че ставаше въпрос само за кино.
9.
— Господи! — бе възкликнал директорът на затвора, когато въведоха Макс в кабинета му. — Какво мислят да правят тези хора? Тук е затвор, а не поправителен дом за малолетни!
— Не се оставяйте външният му вид да ви излъже, началство — каза дъвчещият тютюн пазач, хвърляйки документите на бюрото за подпис. — Важна птица е. Очистил човек в Ню Орлийнс.
Директорът взе документите.
— За какво е? Убийство?
— Ту-у — отвърна пазачът. — Незаконна употреба на оръжие. За убийството му се разминало — самоотбрана. — Той се изплю в плювалника. — Тоз тука утрепал човека в спалнята на някаква дамичка.
— Аз бях неин телохранител — намеси се Макс.
Директорът го изгледа проницателно.
— Това не ти дава правото да убиваш човек.
— Нямаше как — обясни Макс. — Налетя отгоре ми с нож и трябваше да се отбранявам. Не бях облечен.
— Вярно е, началство — изкудкудяка многозначително пазачът. — Бил гол-голеничък като току-що излюпена сойка.
— Изглежда ми чист случай на самоотбрана — продължи директорът. — Как така са му лепнали наказание?
— Пречуканият бил братовчед на Дарси — бързо каза пазачът.