— Сигурен съм — бързо отговори Рийвс. — Тези момичета каджун искат само едно. Казах й, че ще я взема в Ню Орлийнс с мен, ако ми помогне да избягам. Лодката ще бъде там. Момичето живее на майната си. Съвсем ни устройва да се скрием при нея, докато престанат да ни търсят.
Бързо се огледа и започна да се измъква.
На вечеря Майк седна до Макс. Дълго време се чуваше само мляскане и търкането на лъжиците по чиниите.
— Ще тръгнеш ли сега с Рийвс, щом е намерил лодка? — изведнъж го запита Майк. Макс го изгледа учуден.
— Вече си узнал?
— Няма тайни в такива места — усмихна се Майк.
— Не зная — каза Макс.
— Повярвай ми, момче — искрено заяви негърът, — трийсет дни в клетката са много повече от оставащите ти година и половина.
— Но може пък да успеем.
— Няма да успеете! — каза горчиво Майк. — Първото, което ще направи началството, е да изкара кучетата. Ако те не ви пипнат, блатото ще ви пипне.
— Откъде ще разбере, че сме хванали през блатата? — бързо го запита Макс. — Нали ти няма да му кажеш?
Очите на негъра добиха огорчено изражение.
— Знаеш много добре, момче. Може да съм надзирател, обаче не съм предател. Директорът си знае работата. Сам човек поема по пътя. Щом са двама, хващат през блатата. Такава е играта.
Макс мълчаливо дръпна от цигарата.
— Моля те, не отивай, момче! — настоя Майк. — Не прави нищо, за да трябва после да те карам да страдаш. Искам да ти бъда приятел.
Макс вдигна очи и му се усмихна. Присегна и положи ръка на рамото на огромния мъж.
— Независимо от всичко — каза сериозно той, — ти си ми приятел.
— Ти си решил — каза Майк. Изправи се и бавно се отдалечи.
Макс се загледа подире му зачуден. Откъде знаеше Майк това, което на него самия още не бе известно? Стана и огреба чинията си.
Ала колко е бил прав Майк той разбра едва когато прехвърли оградата на следващата нощ и хукна да бяга като луд към кипарисовата горичка с Рийвс по петите му.
После Рийвс запълзя покрай дънерите на кипарисите, потънал почти до колене в лепкавата вода на тресавището, и запсува:
— Кучката му долна! Долна, лъжлива, курвенска каджун!
Нямаше никаква лодка.
12.
Пробиваха си път през тръстиките, цамбуркаха във вода до кръста, катереха възвишенията. На едно от тях се пльоснаха по задници, задъхани, поемащи въздуха на големи глътки. Някъде далеч дочуха лай на кучета.
Рийвс размаха ръце да прогони насекомите над главата си.
— Настигат ни! — измърмори той през подутите си устни.
Макс погледна спътника си. Лицето на Рийвс бе отекло и разкривено от ухапванията на насекомите, дрехите му бяха разкъсани. На свой ред Рийвс го изгледа злобно.
— Откъде знаеш, че не се движим в кръг? Три дни вече, а не сме видели никого.
— Точно затова. Ако се въртяхме, непременно щяхме да налетим на тях.
— Няма да мога да издържа още дълго — недоволствуваше Рийвс. — Ухапванията ме влудяват. На път съм да се оставя да ме хванат.
— Ти може да си — каза Макс, — но аз не. Не съм дошъл дотук, за да се оставя да ме вкарат в клетката. — Той се изправи. — Хайде! Достатъчно почивахме.
Рийвс го погледна.
— Защо тези гадини не налитат на теб? — злобно запита той. — Да не е заради индианската ти кръв?
— Възможно е — каза Макс. — А може да е, защото не ги разчесвам. Хайде!
— Не можем ли да останем тук през нощта? — изхленчи Рийвс.
— Ами! — възрази Макс. — Още два часа ще е светло. Поне километър ще минем. Да вървим.
Той нагази във водата. Не погледна назад, но след миг чу цамбуркането на Рийвс, който го последва. Беше почти тъмно, когато откри един рид.
Рийвс се просна на земята. Макс го загледа. За миг едва не го съжали, после се сети за ожесточената омраза, пламтяща в погледа на Рийвс, и съжалението се изпари. Трябваше да знае какво е предприел.
Макс извади ножа и отряза една тръстика. Очисти я и заостри края като копие. След това нагази във водата. Застана неподвижно и стоя близо петнадесет минути, докато забеляза неясно очертание под повърхността. Затаи дъх, изчака да се приближи. След това рязко замахна. Копието изчезна във водата. Усети подръпване на ръката, докато издигаше копието над водата. На върха се извиваше набучената едра морска котка.
— Тази си я бива — каза той, обръщайки се към Рийвс. Клекна до него и се зае да дере рибата. Рийвс приседна и каза:
— Запали огън! Ще я опечем.
Макс вече дъвчеше един къс. Поклати глава.
— Миризмата на огъня се разнася на километри.
Рийвс се изправи ядосан.
— Пет пари не давам! — изръмжа той с пламнало лице. — Не съм шибан индианец като теб. Ще си опека рибата.
Започна да събира съчки. Най-после имаше достатъчно за малък огън. Ръката му затърси кибрит из джоба. Намери клечка и се опита да я възпламени, драскайки по един път. Тя не пламна. Ядосан той пак опита. После огледа клечката.