Макс искаше да откраднат три коня от конюшнята и да побягнат с тях.
— Чисто по индиански — бе отбелязал Рийвс саркастично. — Конете ще ги проследят много по-бързо, отколкото нас. Ще страним от пътя два-три дни и тогава ще помислим за коне.
След два дни се сдобиха с коне. След още четири ограбиха банката в някакво малко градче и излязоха с хиляда и осемстотин долара. Десет минути по-късно потеглиха за Тексас.
13.
Макс пристигна във форт Уърт да посрещне влака, с който трябваше да пристигне дъщерята на Джим Рийвс от Ню Орлийнс. Седна в бръснарницата и се огледа в огледалото. Лицето насреща не бе вече лицето на момче. Спретната черна брада умело маскираше високите скули. Така не приличаше на индианец.
Макс стана от стола.
— Петдесет цента за подстригването и двайсет и пет за подрязването на брадата.
Макс му подхвърли един сребърен долар.
Майк се откъсна от ъгъла на сградата, където се беше облегнал, и изравни крачка с него.
— Време е за влака — каза Макс. — Май трябва да се отправим към гарата.
Преди три и половина години бяха пристигнали една нощ във форт Уърт със седем хиляди долара в дисагите на седлата. Зад себе си бяха оставили две опразнени банки и два трупа. Но беше им провървяло. Никой от тях не беше разпознат. Обирите бяха приписани на „неизвестни лица“.
— Градчето си го бива — бе заявил възбудено Макс. — На влизане преброих таман две банки.
Рийвс вдигна поглед към него от стола в стаята на евтиния хотел.
— Край на това! — заяви той. Макс го изгледа.
— Защо? Струват ми се солидни.
Рийвс поклати глава.
— Така загазих последния път. Не знаех кога да спра. — Той мушна цигара в устата си.
— В такъв случай какво ще правим? — попита Макс.
Рийвс запали цигарата.
— Ще се огледаме за добра, законна работа. Насам има куп възможности. Земята е евтина, а Тексас расте.
Рийвс намери работата, каквато търсеше, в едно градче на около седемдесет километра южно от форт Уърт. Заведение с бар и зала за комар. За по-малко от две години стана най-влиятелната личност в града. После основа банка в съседство със салона, а малко по-късно се залови да купува земя. Носеха се дори слухове да го изберат за кмет.
Купи ранчо извън града, стегна къщата и се премести от стаите над бара. Малко след това отдели банката от заведението, което по това време Макс ръководеше, и я настани в сграда на главната улица. След по-малко от година хората започнаха да забравят, че някога е бил собственик на заведението, и мислеха за него като за местния банкер. Тихомълком той започна да забогатява.
Само едно му липсваше за дооформяне на почтения му образ. Семейство. Направи дискретни запитвания в Ню Орлийнс. Узна, че жена му е починала, а дъщеря му живее при майчините си родители. Изпрати й телеграма и в отговор получи друга, в която се казваше, че ще пристигне във форт Уърт на пети март.
Макс застана на перона и заоглежда слизащите пътници.
— Можеш ли да я познаеш? — попита го Майк.
— Джим ми я описа, но той не я е виждал от десет години.
Един по един пътниците се изнизаха, докато остана само една млада жена, оградена от няколко куфара и малък сандък. Тя оглеждаше перона. Майк погледна към Макс въпросително.
— Мислиш ли, че може да е тя?
Макс сви рамене.
Пристъпиха към младата жена. Макс свали шапката си.
— Мис Рийвс?
Усмивка на облекчение се появи на лицето на младата жена.
— Наистина се радвам да ви видя — каза топло тя. — Таман си мислех, че татко не е получил телеграмата.
Макс отвърна на усмивката й.
— Казвам се Макс Санд — представи се той. — Баща ви ме изпрати да ви посрещна.
Сянка на огорчение премина по лицето на момичето.
— Почти очаквах това — каза тя. — Десет години вече татко все не може да намери време от работа да се прибере вкъщи.
Макс разбра, че момичето не знае, че баща й е бил в затвора.
— Елате! — каза кротко той. — Запазил съм ви стая в хотел „Палас“. Ще можете да се поосвежите и наспите тази нощ. Чакат ни два дни път, затова ще потеглим чак утре сутринта.
Когато двадесет минути по-късно пристигнаха в хотела, за пръв път през живота си Макс бе влюбен.
Макс върза коня за стълба пред ранчото на Рийвс. Изкачи стъпалата и почука на вратата. Когато дъщерята на Рийвс му отвори, лицето й имаше уморен и измъчен вид, сякаш бе плакала.
— О, ти ли си? — приглушено каза тя. — Влез.
Той я последва във всекидневната. Протегна загрижено ръце към нея.
— Бети, какво се е случило?
Тя се изплъзна от прегръдката му.