— Защо не ми каза, че си избягал престъпник? — запита тя, без да гледа към него.
Лицето му се вкамени.
— Щеше ли да има някаква разлика?
Тя срещна прямо погледа му.
— Да! — отвърна тя. — Не бих се обвързала с теб, ако знаех.
— А сега — каза той, — след като знаеш, има ли значение?
— Да! — повтори тя. — О, не ме питай! Толкова съм объркана!
— Какво друго ти каза баща ти?
Тя се загледа в ръцете си.
— Каза, че не мога да се омъжа за теб. Не само поради това, но и защото ти си… ти си полуиндианец!
— И ти престана да ме обичаш?
Тя кършеше ръце, без да му отговори.
— Не зная какво да правя — промълви накрая тя.
Той я привлече към себе си.
— Бети, Бети! — заговори дрезгаво той. — Снощи по време на танца ти ме целуна. Каза, че ме обичаш. Оттогава не съм се променил.
Тя остана смълчана за миг, после се отскубна от него.
— Не ме докосвай! — каза рязко.
Макс я изгледа учуден.
— Няма защо да се страхуваш от мен.
Тя се сви, когато той посегна да я погали.
— Не ме докосвай! — повтори и този път страхът в гласа й бе така явен, че Макс нямаше как да не го долови. Без да проговори, той се обърна и излезе от стаята.
Препусна право към банката в града и влезе в задната стая, която служеше за кабинет на Рийвс.
Рийвс вдигна поглед към него от огромното рулетъчно бюро.
— За какъв дявол нахълтваш тук по такъв начин? — попита той.
Макс го изгледа.
— Не ми се прави на глупак, Рийвс. Достатъчно си обработил дъщеря си.
Рийвс се облегна на стола и се разсмя.
— Това ли било? — запита той.
— Малко ли е? — каза Макс. — Снощи тя обеща да се омъжи за мен.
Рийвс се наведе напред.
— Смятах те за по-умен, Макс.
— Вече няма значение, Рийвс. Отивам си.
Рийвс го изгледа продължително.
— Наистина ли си решил?
— Да! — кимна Макс.
— Ще вземеш ли негъра със себе си?
— Да! — повтори Макс. — След като получа нашия пай от парите.
Рийвс завъртя стола и извади няколко банкноти от касата зад гърба си. Хвърли ги на бюрото пред Макс.
— Заповядай.
Макс ги погледна, после изгледа Рийвс. Взе парите и ги преброи.
— Тук са само петстотин долара — каза той.
— Ти какво очакваш — запита го Рийвс.
— Във форт Уърт пристигнахме със седем хиляди. Само моят дял от тях е две и триста, а салонът също не е на загуба. — Макс взе готова цигара от бюрото на Рийвс и я запали. — Смятам, че на Майк и мен се падат поне пет бона.
Рийвс сви рамене.
— Няма да споря — каза той. — В края на краищата доста време прекарахме заедно, ти и аз. Щом така смяташ, толкова и ще получиш.
Той наброи парите върху бюрото. Макс ги взе и ги сложи в джоба си.
— Не вярвах, че ще се разделиш толкова лесно с тях.
Почти беше стигнал до бара, когато някой отзад го извика.
Бавно се обърна.
Шерифът и двамата му помощници пристъпваха към него с насочени револвери. Рийвс беше с тях.
— Какво има, шерифе? — запита Макс.
— Претърсете го! — каза възбудено Рийвс. — Ще намерите откраднатите пари в джобовете му.
— Откраднати! — възкликна Макс. — Той е луд! Парите са мои. Той ми ги дължеше.
— Остави револвера на мира! — заповяда шерифът и пристъпи предпазливо напред. Мушна ръка в джоба на Макс и измъкна пачка банкноти.
— Виждате ли? — викна Рийвс. — Какво ви казах!
— Ах, кучи сине! — избухна Макс.
Хвърли се към Рийвс. Преди да го достигне обаче, шерифът стовари дръжката на револвера върху главата му. Точно в този момент Майк погледна през прозореца на бара.
Рийвс пристъпи към Макс и го погледна.
— Знаех си аз да не се доверявам на мелез.
— Дигнете го, момчета, и го откарайте в затвора! — разпореди шерифът.
— Няма да е зле да прескочите до бара и да хванете приятеля му, негъра — подхвърли Рийвс. — Сигурно му е съучастник.
Майк видя как шерифът оглежда бара, преди да се насочи нататък. Без да се бави, се измъкна по задното стълбище и напусна града.
Рийвс яздеше по пътя за ранчото и си тананикаше. Чувствуваше се отлично. За пръв път не се страхуваше. Макс нямаше да проговори: само би си утежнил положението. А негърът беше избягал. Така е то, щом се запече положението, негрите винаги се чупят. Толкова бе завладян от мислите си, че не усети как бичът изплющя иззад дърветата и го свали от коня.
Изправи се на крака и посегна за револвера, но следващият камшик го изтръгна от пръстите му. Майк пристъпваше към него, а огромният бич бавно се навиваше около ръката му.
Рийвс изкрещя ужасен.
Дългият език пак изсвистя: Рийвс се завъртя и падна в праха. Изправи се на ръце и колене и започна да пълзи, после се вдигна на крака и направи опит да затича. Бичът го догони и се осука около краката му, събаряйки го отново на земята. Обърна глава и видя ръката на Майк, вдигната високо заедно с дългия черен бич.