Норман посегна и взе една пура. Невада се облегна на стола. Припомни си кога бе прочел сценария за пръв път. Миналата година, докато снимаше „Стрелба по залез“.
Един от сценаристите, млад мъж с очила и много бледа кожа, бе пристъпил към него.
— Мистър Смит — започна той боязливо, — мога ли да ви обезпокоя за минутка?
Невада се обърна на гримьорския стол.
— Да, разбира се…
— Марк Вайс — представи се сценаристът. Невада се усмихна.
— Разбира се, Марк, с какво мога да ви бъда полезен?
— Имам един сценарий, който бих искал да прочетете — бързо каза Вайс. — Прекарах две години в проучването му. Касае се за един от последните стрелци на Югозапада. Мисля, че се различава от всичко, създавано досега.
— Ще го прочета с удоволствие. — Това беше едно от неприятните задължения на звездите. Всеки имаше по един сценарий, който трябваше непременно да бъде прочетен, и всеки сценарий беше най-великият, писан досега. — Какво е заглавието?
— „Ренегатът“. — Той му подаде обвития в синьо сценарий.
Бе доста тежък. Отгърна на последната страница и погледна сценариста със съмнение. Сценарият надвишаваше три пъти стандарта.
— Не е ли малко дълъг?
Вайс кимна.
— Дълъг е, но не виждам как бих могъл да го съкратя. Всичко в него е вярно. Последните две години се рових в стари вестници из целия Югозапад.
Невада се обърна към гримьора със сценария в ръка.
— И какво става с героя? — запита той през рамо.
— Никой не знае. Един ден просто изчезнал и нищо вече не се чуло за него. Гонила го потеря и се предполага, че е загинал нейде из планините.
— Всяка нова история е добра — каза Невада. — Хората се поумориха от все едни и същи герои. Как се казва твоят?
Гласът на сценариста сякаш увисна във въздуха.
— Санд — каза той. — Макс Санд.
Сценарият се изплъзна от ръката на Невада. Той усети как кръвта залива лицето му.
— Какво казахте? — запита глухо той. Вайс го изгледа.
— Макс Санд. Можем да го променим, но това е истинското му име.
Невада поклати глава и погледна сценария. Той лежеше на земята. Вайс коленичи бързо и го вдигна.
— Стана ли ви нещо, мистър Смит? — запита загрижено той.
Невада си пое дълбоко дъх. Почувствува как самообладанието му се възвръща. Взе сценария от протегнатата към него ръка и се усмихна насила.
Лицето на Вайс просветна.
— Благодаря ви, мистър Смит — каза признателно той. — Много съм ви благодарен. Много.
Цяла седмица Невада не можа да намери време да го прочете. Странно, ала му се струваше, че ако го стори, ще разкрие себе си. После една вечер, след като се беше нахранил, влезе в библиотеката, където фон Елстер седеше изцяло вглъбен в сценария.
— Откога седи това при теб? — запита режисьорът.
Невада сви рамене.
— Около седмица. Знаеш как е. Всеки сценарист те преследва с ръкописа си. Бива ли го?
Фон Елстер бавно го остави настрана.
— Дали го бива? Страшен е! Искам да бъда режисьор, ако се заловиш с него.
Късно същата нощ, с още светеща над леглото лампа, Невада разбра какво е искал да каже режисьорът. Вайс бе предал дълбочина и смисъл в образа на един мъж, живял самотен и изградил своя философия, родена от болката и страданието. Нямаше величие в престъпленията му, само отчаяната борба за преживяване.
Още докато го четеше, Невада знаеше, че филмът ще бъде направен. Сценарият бе прекалено добър, за да се захвърли. За своя собствена защита той трябваше да се залови. Попаднеше ли в други ръце, не се знаеше докъде биха могли да се заровят в живота на Макс Санд.
На другата сутрин купи ръкописа от Вайс за хиляда долара.
Изведнъж Невада се върна към настоящето.
— Нека изчакаме една година — казваше Бърни Норман. — Дотогава ще знаем какво да правим.
Дан Пиърс го погледна отсреща. Невада познаваше този поглед. Той означаваше, че Пиърс е изчерпал възможностите си.
— Чаплин и Пикфорд не сбъркаха, когато основаха „Юнайтед Артистс“ — се намеси Невада. — Предполагам, че това е единственият начин звездите да правят филмите, които желаят.
Очите на Норман заиграха лукаво.
— Но ето вече цяла година не са прокопсали — каза той — Изтърваха куп работа.
— Може и така да е — отбеляза Невада. — Времето ще покаже. Компанията е още млада.
Норман изгледа Пиърс, после Невада.
— Добре! — каза той. — Ще ви предложа следната сделка. Ние ще заложим половин милион за филма, ти ще поемеш гаранциите по останалите разходи.
— Това прави още милион и половина! — отвърна Пиърс. — Откъде ще вземе Невада толкова пари?
Норман се усмихна.
— Откъдето ги вземаме и ние. От банката. Няма да му бъде трудно. Аз ще уредя всичко. Правата за филма ще бъдат сто процента ваши. Ние ще вземем само таксата за разпространение и ще си приберем първоначалния капитал. Тази сделка е по-добра от това, което би ви предложила „Юнайтед Артистс“. Тя ти показва колко желаем да бъде заедно, Невада. Честно ли е?