Пръв Шефилд наруши мълчанието. Чух как шушука оживено с другите. Когато се обърнах, той ме гледаше.
— Да поделим сумата — каза той. — Дванайсет и половина.
Страшна нужда имаха, щом се съгласиха толкова бързо.
Понечих да поклатя глава, но ми хрумна нещо.
— Слушал съм много за вас от баща ми — казах. — Той говореше, че сте истински спортист, цар по обзалаганията.
Усмивката се появи на устните му.
— Някога бях прочут с обзалаганията си — призна той.
— За два и половина милиона долара ще се обзаложа, че от мястото, където сте, не можете да улучите ей онзи писоар — казах аз и посочих един на метър и нещо от него. — Улучите ли го, печелите сделката за дванайсет и половина. Не го ли улучите, сключваме я за петнайсет.
Устата му зяпна, очите му заблестяха зад очилата.
— Мистър Корд! — заекна той.
— Можете да ме наричате Джонас — казах аз. — Не забравяйте, касае се за два и половина милиона долара.
Той погледна другите. И те го гледаха. После се обърна отново към мен. Най-накрая представителят на „Малон Кемикъл“ издума:
— Два и половина милиона долара са това, Мартин! Аз бих стрелял за толкова пари.
Шефилд се поколеба за миг. Погледна Мак, но Мак отстрани очи. После се обърна към писоара и ръката му се насочи към копчетата. Погледна ме. Аз кимнах. Нищо не излезе. Нито капка. Стоеше си там, а лицето му пламна: Измина минута, втора. Лицето му стана мораво.
Наруших тишината.
— Добре, Шефилд — казах аз, стараейки се да не се разсмея. — Отстъпвам, печелите баса. Договаряме се за дванайсет и половина.
Продължаваше да ме гледа, опитвайки се да разгадае мислите ми. Запазих безизразното си изражение. Протегнах ръка към него. Той се поколеба за миг, после я пое.
— Мога ли да ви наричам Мартин? — попитах аз.
Той кимна и лека усмивка се появи на устните му.
— Моля ви!
Стиснах ръката му.
— Мартин — казах тържествено аз. — Закопчей си дюкяна.
3.
Макалистър направи необходимите корекции в договора и го подписахме. Минаваше четири и половина, когато излязохме във фоайето. Запътих се към асансьора, когато Еймос Уинтроп ме потупа по рамото.
Не ми се щеше да разговарям с него.
— Не може ли да почакаме до сутринта, Еймос? — попитах аз. — Трябва да поспя.
Лицето му придоби многозначителен израз. Тупна ме добродушно по рамото.
— Зная какъв сън те чака, момко, но това е важно.
— Нищо не може да бъде чак толкова важно.
Вратата на асансьора се отвори и аз пристъпих към него. Еймос се вмъкна след мен. Операторът започна да затваря вратата.
— Минутка — спрях го аз.
Вратата се отвори и аз излязох.
— Добре, Еймос — казах, — за какво става дума?
Отидохме и седнахме на една кушетка.
— Имам нужда от още десет хиляди — каза той.
Изгледах го. Нищо чудно, че бе фалирал. Харчеше ги по-бързо, отколкото ги печатаха.
— Какво стана с парите, които получи за акциите? Лицето му се смути.
— Отидоха — каза той. — Знаеш колко много дългове имах.
Знаех. Той дължеше на всички. След като се беше разплатил с всичките си кредитори и бившите си съпруги, едва ли беше останало нещо от петдесетте хиляди. Започнах да съжалявам, че съм го включил в сделката преди малко, но бях мислил, че ще бъде в състояние да допринесе нещо за компанията. Навремето бе един от най-добрите авиоконструктори в страната.
— Твоят договор не ти дава право на такива аванси — казах аз.
— Зная — отвърна той. — Но това е важно. Няма да се повтори, обещавам ти. Касае се за Моника.
— Моника? — изгледах го аз. Почваше да става интересно. — Каква е работата?
Той заклати глава.
— Искам да я пратя при майка й в Англия. Голямо бреме ми е. Не мога да я контролирам вече. Тайно се вижда с някакъв тип, и ако още не се е чукала с него, скоро ще го направи.
Задържах за миг погледа си върху него. Чудех се дали не ме изнудва деликатно. Може би вече беше научил и искаше по този начин да ми даде да разбера.
— Знаеш ли кой е?
Поклати глава.
— Ако знаех, бих го убил! — каза разпалено. — Такова сладко, невинно дете като нея.
Запазих безразличния си израз. Любовта е сляпа, а родителите са още по-слепи. Дори измамник като Еймос, с цялата си опитност, не беше по-ловък от факира Джо Доукс от помона.
— Говорил ли си с нея?
Той поклати отново глава.
— Опитах, но тя не пожела да ме изслуша. Знаеш какви са децата в днешно време. Всичко научават в училище и нищо не можеш да им кажеш. Когато беше на шестнайсет години, намерих пакет порнографски снимки в чантата й.
Трябвало е тогава да я спре. Закъснял бе с около три години. Сега тя беше на деветнайсет и сама си водеше хорото.