— Няма да дойда! — заинати се тя, тропвайки с крак в пода.
Станах и тръгнах.
— Остани тогава! — казах ядосано. — Отивам долу да взема колата. Ако не си готова, докато се върна, тръгвам без теб!
Какво им ставаше на тези жени? Изправиш се пред някакъв невзрачен пастор за пет въшливи минути, а тръгнеш ли си, всичко се обръща с главата надолу.
Преди да си се оженил, всичко е великолепно. Цар си. Застане пред теб с една ръка на оная работа, за да разбереш, че я иска, а с другата се опитва да ти запали цигарата, търка ти гърба, дава ти да хапнеш и ти отупва възглавницата едновременно.
После идват вълшебните думи и ето, че трябва да молиш за всичко. Трябва да вършиш всичко по правилата. Да си играеш с нея, да я коткаш, да бъдеш внимателен. Трябва да се облягаш на лакти, за да й поднасяш огън за цигарите, да й носиш шала и да й отваряш вратите. Трябва даже да й благодариш, когато ти позволи да влезеш там, където до вчера не е преставала да те кани.
Изкарах колата и я спрях пред бунгалото, надувайки клаксона. Моника излезе с малка чанта в ръка и зачака да й отворя вратата. След миг си я отвори и влезе намусена. Запази същото изражение през двата часа, докато стигнем до ранчото.
Беше девет, когато спрях пред къщата. Както винаги, Робер беше на вратата. Изражението му не се промени, макар че останах в колата, след като той взе чантата на Моника. Очите му се плъзнаха по лицето ми, после той се обърна и се поклони на Моника.
— Д’вечер, мис Корд — каза той. — Стаята ви е готова. — Робер ме погледна пак, обърна се и тръгна към стъпалата.
Когато Моника заговори, гласът й беше нисък и опънат като тетива.
— Колко ще отсъствуваш?
Свих рамене.
— Докато си свърша работата. — После омекнах. По дяволите, бяхме женени едва от пет дни. — Ще гледам да се върна колкото може по-скоро.
— Не бързай! — каза тя и заизкачва стъпалата към къщи, без да се обърне.
Изругах ядосано и включих на скорост, след това потеглих по шосето към фабриката. Държах стария „Вако“ на поляната отзад. Все още не беше ми минало, когато се качих в кабината, нито се почувствувах по-добре, когато се издигнах на осемстотин метра и се насочих към Лос Анжелос.
5.
Погледнах обвития в синьо сценарий в ръката си, после Рина. Времето не беше й отнело нищо. Беше все така стройна и жизнена, а гърдите й бяха надвиснали на ръба на каньон скали и бях сигурен, че са все така твърди при докосване. Само очите й се бяха променили. В тях сега имаше някаква нова, несъществуваща преди самоувереност.
— Не съм много по четенето — заявих аз.
— Очаквах да кажеш това. Затова уредих със студиото да ти прожектират филма. Очакват ни долу.
— Откога си тук?
— От около година и половина. След като се върнах от Европа.
— През цялото време при Невада?
Тя кимна.
— Спиш ли с него?
Тя не отклони въпроса.
— Да. Много е добър към мен.
— А ти добра ли си към него?
Очите й продължаваха да ме гледат.
— Надявам се — тихо каза тя. — Но всъщност това няма значение. Теб не те интересува истински дали съм, или не съм.
— Просто полюбопитствувах — признах аз, изправих се на крака и пуснах ръкописа на стола. — Чудех се какво те задържа.
— Не е това, което мислиш — бързо вметна тя.
— Тогава какво? — веднага изстрелях аз. — Пари?
— Не — поклати глава тя. — Мъжът. Истинският мъж. Никога не са ме задоволявали младите.
Това го бях чувал.
— Може би аз ще те задоволя, когато му дойде времето — казах.
— Едва преди пет дни си се оженил.
Изгледах я. Усетих познатата, стара възбуда да се надига в мен.
— Да вървим! — сопнах се аз. — Не разполагам с цялата нощ.
Седнах в затъмнената прожекционна зала с Рина от едната страна и фон Елстер, режисьорът, от другата.
Рина не беше излъгала. Филмът беше грандиозен и то само поради една причина. Невада. Той обединяваше целия филм с една вътрешна сила, която сякаш озаряваше екрана.
Беше силата, която бях чувствувал в него, но тук тя бе по-голяма, по-целенасочена и не можеше да ти убегне. Появяваше се на екрана като шестнайсетгодишно момче и забягваше в планините като двадесет и пет годишен мъж. Нито веднъж по време на филма не се сетих за истинската му възраст.
Облегнах се на стола и въздъхнах, когато запалиха светлините. Извадих цигара, все още под впечатлението на филма, запалих и дръпнах. Вълнението ме бе погълнало изцяло. И все пак, смътно чувствувах, че нещо липсва. После усетих огъня в слабините и разбрах какво е.
Погледнах фон Елстер.
— Като изключим краткия епизод с дамата от Ню Орлийнс и дъщерята на каторжника в градчето, във филма няма никакви жени.
Фон Елстер се засмя.
— Има някои неща, които не са за уестърните. Едно от тях са жените.