Извих пред студио Девет и едва не се сблъсках с един мъж, който отваряше вратата. Той се закова и ме погледна изненадан. Беше Бърни Норман.
— О, мистър Корд! — каза той. — Не е трябвало да правите това. Ако се бяхте обадили, щеше да дойде да ви вземе кола.
Облегнах колелото на стената.
— Нямах време, мистър Норман — отвърнах аз. Казаха ми, че са готови да започнат. Моите пари и моето време се пилеят тук.
Бяха готови за изпълнението на първия кадър, онзи, в който Макс, още младеж, се среща за пръв път с мадам в къщата на удоволствията. Това не беше началото на филма, но такъв беше начинът на снимане. Най-напред правеха вътрешните снимки, после външните. Щом приключеха, определен помощник-режисьор ги сглобяваше в съответната последователност.
Актрисата, изпълняваща ролята на мадам, беше Синтия Рандъл. Най-голямата звезда на Норман. Минаваше за най-чувствената жена на екрана. Лично за мен не представляваше кой знае какво. Обичам жени с цици. Двама гримьори и една фризьорка се суетяха около нея, а тя бе застанала пред тоалетната масичка, която беше част от декора.
Невада бе застанал в другия край, с гръб към мен, и разговаряше с Рина. Обърна се, щом влязох, и усетих как по гърба ми пробягнаха тръпки, когато в паметта ми изплува образът му от моето детство. Изглеждаше дори по-млад от момента, когато го бях видял за първи път. Не зная как го постигаше; дори погледът му беше младежки.
Усмихна се лениво.
— Е, младши. Започваме.
Кимнах, без да снемам очи от него.
— Да — промълвих. — Започваме.
— Всички по местата! — извика някой.
— Мисля, че става дума за мен — каза Невада.
Лицето на Рина беше обърнато към сцената, очите й бяха съсредоточени. Избутаме някакъв мъж, помъкнал кабел. Дръпнах се от него и едва не се сблъсках с друг. Реших да се отстраня, преди да съм направил някоя поразия.
Настаних се до кабината за озвучаване. Оттам виждах и чувах всичко. Сега разбрах защо филмите струват толкова пари. Преснемахме сцената за единадесети път, когато забелязах звукооператора в кабината. Беше се навел над пулта, притиснал слушалки към ушите, и трескаво въртеше копчетата. Виждах как непрестанно сипе ругатни през свитите си устни и продължава бясно да се занимава с копчетата.
— Да не би нещо да не е наред с машината? — попитах аз.
Той ме изгледа. От погледа му разбрах, че не знае кой съм.
— Нищо й няма на машината — отвърна той.
— А кое ви смущава?
— Слушай, приятел — сопна се той. — Всеки от нас си гледа хляба, нали?
Кимнах.
— Щом шефът каже, че някой трябва да изглежда добре, ти правиш каквото е наредил и не задаваш въпроси. Нали?
— Правилно — съгласих се аз.
— Е, мъча се и аз. Ама не съм господ. Не мога да изменям гласове.
Изгледах го и усетих как ме обзема безпокойство. Имах само думата на Рина, че гласът на Невада е звучал добре на пробния запис.
— Невада Смит ли имате пред вид?
Той поклати глава.
— Не-е — обясни снизходително той. — При него всичко е наред. Жената. Говори тъй носово, сякаш измъква гласа от очните си ябълки.
Звукооператорът се обърна отново към машината. Присегнах и си сложих слушалките на главата. Той се обърна към мен.
— Какво по дяволите правиш?
Но аз вече ги бях сложил и той нямаше какво да стори, освен да застане до мен. Говореше Невада. Гласът му беше ясен, съвсем звучен. После заговори Синтия Рандъл и просто не знаех дали да повярвам на ушите си.
Гласът й притежаваше всичките дразнещи нотки на котка, мяукаща край оградата, далеч беше от това да звучи чувствено. Чак гръбнакът ми изтръпна. Такъв глас би могъл да прекъсне всяка полова игра, пък било то и в най-великолепната къща на Ню Орлийнс. Смъкнах гневно слушалките от главата и ги натиках в ръцете на звукооператора. Запътих се към сцената. Някакъв мъж се опита да ме задържи, но аз го изблъсках.
— Спри! — изкрещя нечий глас и на сцената се възцари пълна тишина. Всички гледаха към мен със странни, изумени изражения.
Бях бесен. Знаех само, че някой ме прави на глупак и това никак не ми се нравеше. Мисля, че момичето разбра защо съм на цената. Очите й ме загледаха напрегнато, въпреки че направи опит да се усмихне.
Бърни Норман заприпка към нас. Тя сякаш се успокои и всичко ми стана ясно.
— Мистър Корд — запита той, — да не би нещо да не е наред?
— Да! — отговорих мрачно аз. — Тя. Разкарайте я от сцената. Уволнявам я!
— Не можете, мистър Корд — заобяснява той. — Тя има договор за вашия филм.
— Може и да има — съгласих се аз, — но не с мен. Аз не съм подписвал никакъв договор с нея.
Бърни впери поглед в мен и лицето му пребледня под загара. Знаеш за какво говоря.