Домашният му прислужник, японче, бе забъркало яйца с наденички, когато излязох от душа. Бях гладен като вълк. Ометох шест яйца и около дузина малки наденички. Когато изпих и четвъртата чаша кафе, Дан се усмихна и попита:
— Как се чувствуваш сега?
Върнах му усмивката.
— Никога не съм се чувствувал по-добре. — Вярно беше. Изведнъж се бях почувствувал успокоен и отпуснат. Нямаше го вечното стягане в гърлото, докато мислех за предстоящия ден. — Разправяше ми нещо за работа?
Бяхме говорили предната вечер — повече, отколкото обикновено приказвам с непознати. Но Дан Пиърс беше различен. Тип, какъвто не бях срещал досега и който ме очароваше. Беше дързък, хитър и знаеше какво иска. Бях претоварен и го съзнавах. Нямаше да е за дълго, но докато се отърся, можех да използувам някого като Дан Пиърс.
— Тази сутрин продадох агенцията си на MCA.
— Защо?
— Защото идвам при теб.
— Не избързваш ли? — попитах аз. — Ще направя само този филм. Какво ще работиш след това?
Дан се усмихна.
— Така говориш. Може би и го мислиш сега. Но зная, че не е така. Ти имаш усет за тази професия — природен усет, какъвто малцина притежават. В нея се крие предизвикателство, на което не можеш да устоиш. Нещо като хазарта. Ще останеш.
Отпих от кафето. Беше силно и черно, точно, каквото го обичах.
— И как си представяш твоята помощ? — запитах аз.
— Знам всички тайни на занаята, всички мръсни трикове, а на теб ще ти е нужно много време, за да ги научиш. Ти си зает човек и времето ти е страшно ценно. Нямаше да ти бъда и наполовина полезен, ако филмите бяха единствената ти работа. Обаче не е така. И никога няма да бъде. Те са просто един нов хазарт.
Изгледах го.
— Готово! — бързо продължи той. — Аз например не бих започнал филма, докато не направя звукова проба на всеки един.
— Това вече научих. Отвори ми очите за нещо, което още не знам.
Той присегна до себе си и взе един обвит в синьо ръкопис.
— Ако Рина се окаже удачна, както подсказва пробата, можем да направим няколко промени в това и да си спестим четиристотин хиляди долара.
— Как?
— Като се концентрираме върху нейния разказ и отделим повече време във филма на Ню Орлийнс. Това ще ни спести пет седмици външни снимки, пък и никой още не знае как работят тези микрофони на открито.
Присегнах за цигара.
— Ако направим това — бавно казах аз, — какво ще стане с Невада? Неговата роля ще се ореже.
— Невада не е вече мой проблем, той е на MCA. Сега аз работя за теб и считам, че е време да скъсаш с всички сантименталности по отношение на филма. И той е като всяка друга сделка. Главното е да се правят пари.
Дръпнах от цигарата и отпих глътка кафе. За пръв път след обаждането на Рина се чувствувах нормално. Известно време ме беше въртяла като пумпал. Не знаех накъде съм тръгнал. Сега се чувствувах другояче.
— Каква сделка имаш предвид?
— Без заплата. Само десет процента от реализацията и безотчетни.
Засмях се.
— Мислех, че си продал агенцията си.
— Това е единственият начин, по който виждам възнаграждението си, без да прибавяме горницата.
— Не ме баламосвай — казах аз. — Ще живееш с подотчетните.
— Разбира се. Но и при заплата бих го правил. Как мислиш, че ще работя за теб, ако не мога да харча пари? Хората в този град мислят единствено за пари.
— Ще ти дам десет процента участие в печалбата. Но без акции.
Той ме изгледа продължително.
— А безотчетните?
— Съгласен съм.
— Дадено! — протегна ми ръка той.
Минаваше три, когато влязох в студио Девет. Всички бяха под пара и се въртяха насам-натам, подготвяйки следващия кадър. Невада стоеше накрая на сцената: Рина не се виждаше никъде. Спрях до звукооператора.
— Как върви?
Той вдигна поглед към мен и се ухили.
— Звучи чудесно! — потупа слушалките той.
Усмихнах се и тръгнах към Невада. Той разговаряше с режисьора: и двамата се обърнаха към мен.
— Как е тя?
Новият режисьор сви рамене.
— Отначало беше малко нервна, но се успокои. Ще се справи.
— Ще бъде страхотна! — каза топло Невада. — Колко пъти ми е помагала да си уча репликите, но никога не ми е минавало през ум, че ролята може да подхожда за нея.
Притича един от помощник-режисьорите.
— Готови сме, мистър Карол.
Режисьорът кимна, помощникът се завъртя и викна:
— Всички по места!
Режисьорът тръгна към камерата, докато Невада се отстрани от сцената. Обърнах се и видях Рина да влиза отстрани. Опулих се: не вярвах на очите си. Дългата й, златистобяла коса бе събрана на темето, а гърдите й бяха притиснати така, че приличаше на момче. Устата й бе очертана с тънка линия и силно смалена, а веждите бяха изтеглени по неестествен начин. Не беше вече жена — беше като рекламните вестникарски карикатури към „Панаир на суетата“.