Лицето на Дан остана безизразно! Той ме погледна, но очите му не издаваха нищо.
— Добра работа са свършили — отбеляза той. — Точно според образа.
— Не прилича на жена.
— Да, но публиката си пада по това.
— Пет пари не давам по какво си пада! Не ми харесва. Жени от този тип с лопата да ги ринеш в тоя град.
Лека усмивка се мярна в очите на Дан.
— Щом не ти харесва, промени го — каза той. — Ти си шефът. Филмът е твой.
Изгледах го. Направо ми идеше да се кача на сцената и да се разфуча. Но инстинктът ме задържа. Знаех, че още една суматоха като вчерашната ще деморализира целия колектив.
— Кажи на Карол, че искам да го видя — казах на Дан.
Той кимна одобрително.
— Умно — похвали ме той. — Правилно постъпваш. Може би ще имаш по-малко нужда от мен, отколкото предполагах! — Запъти се към режисьора.
След минутка режисьорът обяви десетминутна почивка. Дойде при мен явно нервиран.
— Какво има, мистър Корд?
— Кой одобри грима и костюма?
Режисьорът ме изгледа, после насочи поглед към Рина.
— Сигурно са одобрени от гардеробиерката и гримьора — каза той. — Невада им обясни как да я обработят.
— Невада ли?
Той кимна. Погледнах Дан.
— Искам всички свързани с въпроса да дойдат след десет минути в кабинета ми! — наредих аз.
— Дадено, Джонас.
Обърнах се и излязох от студиото.
9.
Обиколих с поглед кабинета. Разбрах, че в студиото си знаеха работата. Беше достатъчно голям, за да побере всички ни.
Дан седна в креслото вляво от бюрото, Карол, новият режисьор, до него. Рина и Невада бяха на кушетката, а срещу тях — кинооператорът. В другата част на стаята бяха гримьорът и завеждащата гардероба, стройна жена на неопределена възраст, с младо лице и преждевременно посивяла коса, облечена в семпло скроена рокля. Най-сетне от дясната ми страна седеше секретарката с неизбежния молив, надвиснал върху бележника й.
Запалих цигара.
— Всички вие видяхте пробата снощи — започнах аз. — Беше великолепна. Как се получи, че същото момиче го няма на сцената днес следобед?
Никой не отговори.
— Рина, стани!
Тя мълчаливо се изправи на крака и впи очи в мен. Огледах отново помещението.
— Как се казва тя?
Режисьорът се покашля и се засмя нервно.
— Мистър Корд, всички знаят името й.
— Да? Как е то?
— Рина Марлоу.
— Тогава защо не прилича на Рина Марлоу, а е по-скоро някаква беззадникова комбинация от Клара Боу, Марион Дейвис и Синтия Рандъл? Дяволски вярно е, че наистина не прилича на Рина Марлоу.
— Боя се, че не разбирате, мистър Корд.
Огледах се.
— Вие как се казвате?
— Аз съм Айлин Гейлърд — каза тя. — Художничката на костюмите.
— Добре, мис Гейлърд. Да речем, че вие ще ми обясните кое не разбирам.
— Мис Марлоу трябва да бъде облечена в унисон със съвременната модна линия — заобяснява тя. — Виждате ли, мистър Корд, макар че допускаме известни отстъпки по отношение на периода, през който се развива действието на филма, като цяло кройката трябва да бъде в крак с най-новото в момента. Жените ходят на кино да видят именно това. Филмите създават модния стил.
Изгледах я косо.
— Стил или не, мис Гейлърд, безсмислено е една жена да се превръща в момче, за да бъде в крак с модата. Никой нормален мъж не би се заинтересувал от подобна фигура.
— Не вини мис Гейлърд, Джонас. Аз я накарах да постъпи така.
Обърнах се към Невада.
— Ти ли й каза?
Той кимна.
Рано или късно, това беше неизбежно. Заговорих с леден глас:
— Сега играят моите пари и уговорката бе, че аз ще съм шефът. Затова отсега нататък ти си гледай своята роля. Всичко останало е мой дерт.
Невада сви устни и дълбоко в очите му видях, че е засегнат. Извърнах се, за да не го гледам. Рина гледаше пред себе си, странно безучастна към всичко наоколо.
— Рина! — Тя се обърна към мен с изпълнени с апатия очи. — Иди в банята и измий всичките мазила от лицето си. Сложи си обикновения грим.
Рина мълчаливо напусна стаята, а аз отидох до бюрото и седнах зад него. Никой не проговори, докато тя не се върна с чувствена широка уста, пълните устни и вежди, следващи естествената извивка на челото. Косата й се разпиляваше като бяло злато по раменете, но все още имаше нещо не както трябва. Под халата тялото й беше една плоска, права линия.
— Върни се и махни това, с което са те стегнали!
Все така мълчалива, тя безропотно изпълни нареждането ми. И когато дойде отново в стаята, беше вече Рина. Никой не можеше да отрече, че под халата имаше истинска жена.