— Сега е вече друго — казах аз. — Ще снемем тези сцени наново.
Рина кимна и се обърна. Гласът на мис Гейлърд я спря.
— Не можем да я снимаме така.
Погледнах я.
— Какво казахте?
Мис Гейлърд се изправи.
— Не можем да снимаме така. Бюстът й подскача.
Разсмях се.
— Че какво от това? Циците трябва да скачат.
— Естествено — каза бързо художничката. — Обаче на екрана всичко е преувеличено. — Тя погледна кинооператора. — Така ли е, Дий?
Кинооператорът кимна.
— Права е, мистър Корд. Никак няма да изглежда естествено.
— Ще трябва да й сложим някакъв сутиен — каза мис Гейлърд.
— Добре. Идете и вижте какво може да се направи.
След минутка двете се върнаха от банята. Тръгнаха към мен. Сега беше по-добре от първоначалния вариант и все пак не изглеждаха така добре, както когато бяха свободни. Просто не ми харесваше.
Станах и се запътих към Рина.
— Чакай да видя!
Рина ме изгледа с подчертано студен поглед. Невъзмутимо смъкна халата от раменете си, задържайки го на извивката на лактите.
— Извий се наляво — казах аз. — А сега — надясно.
Пристъпих назад и я огледах. Най-после разбрах. Щом се обърнеше, сутиенът дръпваше назад и я сплескваше и това именно придаваше неестествения вид на гърдите й. Погледнах художничката.
— Какво ще стане, ако махнем презрамките?
— Да опитаме — сви рамене Айлин Гейлърд. Присегна и свали презрамките. Рина остана, впила поглед в някаква далечна точка над рамото ми.
— Обърни се сега! — Сутиенът пак се врязваше в гърдите й. Н-не, не — казах аз. — Все още не ми харесва.
— Мога да опитам едно нещо.
— Добре — съгласих се аз.
След няколко минути пак се върнаха. Рина носеше някаква измишльотина, поръбена с тел, във формата на малък корсет, само дето не стигаше до бедрата. И като се движеше, гърдите й не мърдаха. Виждаха се, но изглеждаха, сякаш бяха моделирани от гипс.
Погледнах художничката.
— Няма ли начин да срежем някои от теловете?
— Мисля, че така изглежда добре, мистър Корд. Във всеки случай, не виждам защо трябва да се тревожите за линията на бюста. Краката й са хубави и се вижда доста от тях.
— Мис Гейлърд, тъй като не сте мъж, не очаквам да разберете идеята ми. Мога да видя колкото искам крака, като вървя по улицата. Отговорете на въпроса ми, моля!
— Не, не можем да прережем телта, мистър Корд — отвърна тя все така учтиво. — Ако го сторим, все едно, че не сме сложили нищо. Няма да има какво да ги крепи.
— Може би ако ви покажа какво искам, ще измислите нещо. Махни го, Рина! — казах аз и пристъпих към нея.
Рина се изви настрана апатично. Когато пак се обърна, измишльотината беше в едната й ръка, а с другата придържаше пеньоара загърнат.
Взех дивотията и я хвърлих на бюрото. Поставих ръце върху дрехата на Рина и я изтеглих надолу, докато се оформи един квадрат пред гърдите, точно над зърната. Гърдите и изплуваха като две пълни бели луни под тъмните ми сбити юмруци.
— Виждате ли идеята ми?
Може би тя не, ала в стаята нямаше нито един мъж, чиито очи да не бяха ококорени.
— Вие искате нещо невъзможно, мистър Корд. Рина, е едро момиче. Номер четиридесет и четири „С“. Не съществува сутиен, който да поддържа подобен бюст по този начин. Аз съм художничка, мистър Корд, а не инженер-конструктор.
Оставих Рина да си наметне робата и се обърнах към мис Гейлърд.
— Благодаря ви — казах аз и се насочих към телефона. — Това е първата умна мисъл, която чувам от започването на това заседание.
Мориси пристигна след по-малко от двадесет минути.
— Имам един малък проблем, Мориси. Нужна ми е вашата помощ.
Вълнението му постепенно се стопи и той се огледа колебливо.
— На ваше разположение, мистър Корд.
— Стани, Рина! — казах аз. Тя бавно се изправи и тръгна към нас. Очите на Мориси се ококориха зад очилата. Драго ми беше да видя, че освен от самолетите можеше да се вълнува и от друго.
— Не съществувал сутиен, който да ги обуздае така, че хем да не се друсат — обясних аз, — хем да стори това.
Той се обърна към мен шокиран.
— Вие се шегувате, мистър Корд!
— Никога в живота си не съм бил по-сериозен.
— Но… аз си нямам понятие от сутиени. Аз съм авиоконструктор — запелтечи той, целият порозовял.
— Именно за това ви извиках — спокойно отвърнах аз. — Сметнах, че след като конструирате самолети, издържащи на хиляди килограми напрежение, би следвало да можете да изобретите една такава дреболия, която да придържа чифт едри цици. — Обърнах се към художничката. — Запознайте го с подробностите, които са му необходими.