— Можеш да говориш с властите — настояваше Джералдин. — Убедена съм, че те биха предпочели да я оставят при нас, отколкото да се превърне в обществено бреме.
— Не зная — каза Харисън. — Може да поискат да я осиновим, за да бъдат сигурни, че не би станала бреме.
— Хари, каква чудесна идея! — усмихна се Джералдин, стана от стола и тръгна към съпруга си. — Ах, как не съм се сетила за това!
— За какво да се сетиш?
— Да осиновим Рина — каза Джералдин. — Толкова се гордея с теб. Имаш прекрасен ум. Мислиш за всичко.
Той я загледа безмълвно.
Тя обви ръце около шията му.
— Винаги ти се е искало да си имаме момиченце, нали? А и Лади ще бъде толкова щастлив да си има сестричка.
Той усети нежния допир на тялото й и ответната топла вълна, която бликна. Тя го целуна бързо по устните и все така бързо изви лице срамежливо, почувствувала незабавния ответ.
— Толкова съм развълнувана! — прошепна многозначително тя, заровила лице в рамото му. — Мислиш ли, че бихме могли да пийнем по още едно мартини?
Данди Джим Калахан се изправи в средата на кабинета си и ги загледа. Замислено си затърка брадичката.
— Не зная — бавно изрече той. — Трудно е това, което искате.
— Но, господин кмете — веднага реагира Джералдин Марлоу, — вие бихте могли да го направите.
Кметът поклати глава.
— Не е толкова лесно, колкото ви се струва, скъпа госпожо. Забравяте, че и църквата има да си каже думата. В крайна сметка майката е била католичка, а вие не можете да вземете едно католиче и просто да го направите протестантче, поне в Бостън. Никой няма да се съгласи.
Джералдин се извърна с изписано на лицето разочарование. Едва тогава видя съпруга си за пръв път в друга светлина, а не просто симпатичен възпитаник на Харвард, за когото се беше омъжила.
Той пристъпи напред и в гласа му се появи твърдост, която никога дотогава не бе забелязала.
— Църквата би била още по-недоволна, ако докажа, че майката никога не е била католичка. Би се получило твърде неловко, нали?
— Имате ли доказателства? — обърна се към него кметът.
— Имам — каза Марлоу. Извади лист хартия от джоба си. — Паспортът на майката и свидетелството за раждане на детето. И в двете ясно е посочено, че майката е била протестантка.
Данди Джим взе документите и ги огледа.
— Щом сте ги имали, защо не ги спряхте?
— Как можех? — запита Марлоу. — Получих ги едва днес. Снощи слугите и отец Нолан уредиха всичко. Пък и какво значение имаше за клетата жена? Тя ще получи християнско погребение.
Данди Джим кимна и му върна документите.
— Конфузно положение за отец Нолан — каза той. — Млад пастрок и прави такава грешка в първата си църква. Това никак няма да се понрави на епископа.
— Епископът няма защо да узнава — каза Марлоу.
Данди Джим го изгледа замислено, без да проговори.
Марлоу го притисна:
— Догодина ще има избори — кимна Данди Джим.
— Вярно — каза Марлоу. — Винаги ще има избори и избирателни кампании. Един кандидат се нуждае от дарения почти толкова, колкото и от гласове.
— Казвал ли съм ви, че се познавах с баща ви? — усмихна се Данди Джим.
Марлоу отвърна на усмивката му:
— Не, не сте. Но баща ми често го е споменавал. Много пъти ми е разказвал как ви е изхвърлил от кабинета си.
Данди Джим кимна.
— Вярно. Вашият баща имаше буен темперамент. Човек би го сметнал за ирландец. Исках само да направи едно малко дарение. Беше преди двадесетина години. Тогава се бях кандидатирал за градски съветник. Знаете ли какво ми каза?
Марлоу поклати глава.
— Каза, че дори да бъда избран за пазител на кучетата, щял да си вземе семейството и да се премести. — Данди Джим се усмихна. — Няма да му хареса, когато научи, че сте направили дарение за моя избирателен фонд.
Марлоу беше непреклонен.
— Баща ми е и аз много го уважавам — каза той. — Но какво правя в политиката и с парите си е моя грижа, не негова.
— Имате ли други деца? — попита Данди Джим.
— Едно момче — бързо отговори Джералдин. — Лади е на осем години.
Данди Джим се усмихна.
— Не зная — каза той. — Един ден жените ще имат право на глас и ако това малко момиченце бъде отгледано горе в сиропиталището на хълма, това е един глас, който никога няма да получа.
— Аз ви обещавам, господин кмете — бързо вметна Джералдин, — че ако този ден дойде някога, жените от моето домакинство винаги ще гласуват за вас!
Усмивката на Данди Джим стана по-широка. Той се поклони вежливо.
— Слабост на политиците е винаги да правят сделки.
На другия ден Тимоти Кели, секретарят на кмета, се яви в канцеларията на Марлоу и получи чек за петстотин долара. Той подхвърли на Марлоу да се срещне с известен съдия в общинския съд.