— Може ли да получа още малко, Пеги?
— Разбира се — отговори Маргарет и й напълни чашата.
Рина я поднесе към устните си и отпи.
— Шампанското не е нищо друго, освен газирано вино — каза сериозно тя. — Само че има по-добър вкус. Не е толкова сладко.
— Нещо се позатопли тук, не мислиш ли?
— Позатопли се — съгласи се Рина. — Искаш ли да включа вентилатора?
— О, не — рязко я спря Маргарет. — Само бихме изстинали на течението. Просто ще си сваля горната част на пижамата.
Усети очите на Рина, приковани в малката й гръд, и бързо вдигна чашата.
— Имаш ли нещо против?
Рина поклати глава. Вдигна чашата и пак отпи.
— Чуваш ли музиката?
— Оркестърът от балната зала — кимна Маргарет. — Свирят валс.
Рина се изправи. Залюля се в такт с музиката.
— Обичам да танцувам — каза тя и се понесе леко из стаята, а бялата нощница се разтваряше при извъртанията й, разкривайки дългите, изпечени от слънцето крака.
Маргарет почувствува някаква болка в утробата си, когато се изправи.
— И аз обичам да танцувам — заяви тя, покланяйки се престорено тържествено. — Мога ли да разчитам на този танц, мис Марлоу?
Рина я погледна усмихната.
— Само на този. Всички други са ангажирани, мис Брадли.
Маргарет поклати укорително пръст към Рина.
— Мистър Брадли, моля.
Рина се разсмя.
— Естествено. Само този, мистър Брадли.
Маргарет обви ръце около талията на Рина. И двете се засмяха, когато ситните искри изпукаха от дрехата на Рина. Маргарет усети как краката й се разтрепериха, когато почувствува топлината, бликаща от гърдите на Рина през нощницата. Улавяйки плътно младото момиче, тя я поведе в танца. Завъртяха се лудо в кръг, докато музиката стигна до кресчендо и изведнъж спря.
Рина я погледна в лицето. Маргарет й се усмихваше.
— Я да пийнем още малко шампанско! — Тя напълни чашата на Рина и вдигна своята. — Ти си много добра танцьорка, Рина.
— Благодаря. Е, ти водиш по-добре от момчетата, които идваха в пансиона. Вършиш всичко толкова добре — залюля се леко Рина. — Танцът ме замая.
— Може би ще бъде по-добре да си полегнеш малко.
Рина поклати глава.
— И да разваля нашето празненство?
— Полегни за миг. Няма да развалиш празненството. Ще дойда и ще седна на леглото до теб.
— Добре — прие Рина. Тръгна към леглото и сложи чашата върху нощната масичка, после се изтегна върху белия чаршаф.
Маргарет седна до нея.
— По-добре ли се чувствуваш?
— Стаята продължава да се върти — призна Рина.
Маргарет се наведе и я погали по челото.
— Затвори очи за малко.
Рина послушно затвори очи. Замълчаха и Маргарет продължи да гали челото й.
— Така е по-добре — каза кротко Рина. — Въртенето изчезна.
Маргарет не отговори, но продължи леко да я гали по главата. Рина отвори очи и я погледна. Маргарет присегна за чашата.
— Още малко шампанско?
Рина кимна. Отпи и подаде чашата на Маргарет, която й се усмихна, после остави чашата.
— Радвам се, че отиваме заедно в Европа — каза изведнъж Рина. — Всъщност никога не съм имала близка приятелка. Съученичките ми изглеждат такива глупачки. Говорят само за момчета.
— Повечето от тях са наистина много глупави — каза Маргарет. — Затова те харесах от момента, когато влезе в стаята ми през онази нощ. Знаех, че си по-различна, по-зряла.
— Не мога да понасям момчетата, откак умря Лади — каза Рина.
— Лади?
— Брат ми — обясни Рина. — Той и татко са единствените мъже, които съм харесвала.
— Трябва да е бил много симпатичен — каза Маргарет.
— Наистина — Рина изви глава настрани. — Струва ми се, че бях влюбена в него.
— Това не е нищо — бързо каза Маргарет. — Всички момичета са влюбени в братята си.
— Всъщност знаеш ли, той не ми беше брат, аз съм осиновена.
— Откъде знаеш, че си го обичала? — попита Маргарет и лека нотка на ревност се появи в гласа й.
— Зная — отговори Рина. — Мисля, че и той ме обичаше.
— Така ли? — запита Маргарет още по-ревниво. — Да не би да те е… да сте?
Рина загледа встрани.
— Никога преди не съм говорила с някого за това.
— На мен можеш да кажеш — подкани я Маргарет. — Аз съм ти приятелка. Между нас няма тайни.
— Няма ли да ми се разсърдиш?
— Няма да ти се разсърдя — почти рязко каза Маргарет. — Разкажи ми!
Гласът на Рина бе заглушен от възглавницата.
— Не му давах да ме докосва, защото се боях от това, което може да се случи. После, един ден, той влезе в стаята ми и ми върза ръцете за леглото с колана, а след това… го стори. Толкова ме болеше!
— Не те е обичал толкова, щом ти е причинил болка.