— Обичаше ме! — възрази разпалено Рина. — Не разбираш ли, Пеги? Аз исках да го стори. Непрестанно го дразнех и възбуждах и когато го стори, разбрах, че го обичам. Но той излезе на разходка заедно с мама с лодката и се удавиха. — Тя се разхълца. — Аз бях виновна, защото исках да ми го направи. Не разбираш ли, че аз трябваше да умра, а не мама? Тя ми взе мястото в съня. Сега вече не мога да сънувам моя сън.
— Пак ще сънуваш сънищата си — каза бавно Маргарет, улавяйки ръката на Рина, като привлече главата й към гърдите си.
— Не, няма!
— Ще сънуваш! — убедено каза Маргарет. — Разкажи ми всичко и аз ще ти помогна.
Рина спря да хълца.
— Мислиш ли, че ще можеш? — запита тя, впила очи в лицето й.
— Разкажи ми и ще видим.
Рина пое дълбоко дъх.
— Сънувах, че съм мъртва и всички са край леглото ми разплакани. Чувствувах колко много ме обичат и желаят, защото ме молеха да не умирам. Ала нищо не можех да направя. Бях мъртва.
Маргарет почувствува как по тялото й минават студените тръпки на възбудата. Бавно се изправи на крака.
— Затвори очи, Рина — каза тихо тя, — и ние ще изиграем съня ти. Кой искаш да бъда?
Рина я погледна свенливо.
— Искаш ли да бъдеш Лади?
— Ще бъда Лади — отвърна Маргарет. — Сега затвори очи.
Маргарет погледна момичето. Изведнъж очите й се напълниха със сълзи. Рина беше мъртва. Рина действително беше мъртва.
— Рина! — зарида дрезгаво тя. — Моля те, не умирай! Моля те!
Рина не помръдна и Маргарет падна на колене край леглото.
— Моля те, Рина. Не мога да живея без теб! — Наведе се над леглото и обсипа лицето на Рина с целувки.
Изведнъж Рина отвори очи, горда усмивка озари лицето й.
— Ти наистина плачеш — каза тя и пръстите й помилваха бузата на Маргарет. После, доволна, пак затвори очи.
Маргарет бавно й смъкна нощницата.
— Ти си прекрасна — прошепна тя. — Ти си най-прекрасната жена на света. Не може такава красота да умре.
Рина вдигна поглед към нея.
— Наистина ли мислиш, че съм прекрасна?
Маргарет кимна. Изрита панталона на пижамата и го остави да се свлече на пода.
— Погледни ме само, за да разбереш колко си красива. — Тя улови ръката на Рина и я притисна към гърдите си, после я плъзна по корема към бедрата. — Виж колко съм плоска, като мъж. — Бавно се плъзна в леглото до Рина и замилва нежно гърдите й, притискайки устни до меките й, хладни бузи.
— Толкова ми е добре с теб, толкова съм сигурна — прошепна Рина. — Не си като другите момчета, не ми е приятно да ме докосват. Страхувам се от тях. А от теб не се страхувам.
Маргарет се претъркаля с болезнен вик, а коленете й разтвориха краката на Рина.
— Обичам те, Рина! Моля те, не умирай!
Притисна устни към устата на Рина. Мигновено усети пламъка на търсещия й език, после долови дрезгавия шепот:
— Лади, обичам те!
10.
Рина погледна часовника си. Беше два и половина.
— Наистина трябва да вървя — каза тя.
— Да бързате след такъв обяд? — Жак Дешам разтвори ръце. — Но това е светотатство. Трябва да пийнете нещо, преди да тръгнете.
Рина се усмихна на стройния, посивял avocat:
— Но… Аз…
— Повече от година сте в Париж — прекъсна я Жак — и още не сте се научили, че човек не бива да бърза, след като се е нахранил. Каквото и да ви очаква, ще чака. — Той направи знак на минаващия келнер. — Ало!
Келнерът спря и се поклони почтително.
— Мосю?
Рина се отпусна на стола. Жак я погледна въпросително.
— Перно. С лед.
Той сви рамене.
— С лед — повтори той на келнера. — Чухте госпожицата.
Келнерът я погледна бързо с характерното за французите одобрение.
— С лед, мосю — каза той. — А за вас обичайното?
Жак кимна и келнерът ги остави. Той се обърна към Рина.
— И как върви рисуването? — запита той. — Напредвате ли?
— Знаете много добре — засмя се Рина. — Боя се, че от мен никога няма да излезе художничка.
— Но поне се развличате?
Тя се обърна и загледа улицата. Неуловимият аромат на май, който се усещаше само в Париж, вече се носеше из въздуха. Шофьорите на камиони бяха вече по ризи, а жените отдавна бяха зарязали еднообразните сиво-черни палта.
— Не ми отговорихте — каза той.
Тя се обърна към него, когато келнерът се върна с напитките.
— Развличам се — каза тя и взе чашата.
— Сигурна ли сте? — настоя той.
— Сигурна съм, естествено — разсмя се ненадейно тя.
Той вдигна чашата.
— A votre sante!
— A votre sante! — повтори тя.
— А приятелката ви? — запита той. — Как е?
— Пеги е чудесно — автоматично каза Рина. Погледна го проницателно. — Пеги е много добра към мене. Не зная какво бих правила без нея.
— Откъде знаете? — бързо вметна той. — Никога не сте опитвали. Вие сте млада, красива. Можете да се омъжите, да имате деца, дори да…