— Не — поклати глава той. — Двадесет е по-добре. Може би защото тогава най-много ценях, знаейки, че няма да трае дълго.
Телетипът в ъгъла на библиотеката затрака. Джени стана от стола и отиде до него. Когато спря, тя скъса лентата и се върна при него.
— Току-що са избрали Рузвелт за втори мандат — подаде му жълтия лист.
— Очаквах това — каза той; — Сега вече никога няма да могат да изхвърлят кучия му син оттам. Но защо ли се тревожа? Аз няма да съм наоколо.
Телефонът иззвъня почти веднага, щом той млъкна. Беше пряката линия с вестника му в Лос Анжелос. Тя взе слушалката и му я подаде.
— Стенхърст — изрече той в нея.
Тя долови леко бръмчене в другия край на жицата. Той слушаше с безразличие.
— По дяволите, не! Има достатъчно време за редакционни статии, след като произнесе встъпителната си реч. Тогава ще имаме представа кои са обещанията, които възнамерява да наруши. Никакви редакционни статии до утре. Това важи за всички вестници. Предай го по телетипа.
Той остави слушалката и я погледна. Внезапно телетипът пак затрака. Тя отиде до него и се загледа. Върху жълтата хартия започнаха да се появяват зелени букви:
„ОТ ЧАРЛЗ СТЕНХЪРСТ ДО ВСИЧКИ ВЕСТНИЦИ: ВАЖНО. АБСОЛЮТНО НИКАКВИ РЕДАКЦИОННИ СТАТИИ ЗА ПРЕИЗБИРАНЕТО НА РУЗВЕЛТ ДО ПРОИЗНАСЯНЕТО И ПРЕЦЕНКАТА НА ВСТЪПИТЕЛНАТА РЕЧ. АБСОЛЮТНО НИКАКВИ РЕДАКЦИОННИ СТАТИИ ЗА ПРЕИЗБИРАНЕТО НА…“
Тя се отстрани от телетипа, докато той продължаваше да трака.
— Вашите нареждания, шефе.
— Добре. Сега изключи тази проклетия, за да можем да си поговорим.
Тя се върна и изключи апарата, после отиде и седна срещу него. Извади цигара и я запали, докато той пиеше замислен шампанско през сламката.
— Какви са плановете ти, когато тази работа свърши?
— Не съм мислила много.
— По-добре е да започнеш — каза той. — Аз няма да изкарам още дълго.
Тя му се усмихна.
— Бързаш да се отървеш от мен ли?
— Не ставай глупава — сряза я той. — Единствената причина да се задържа толкова е, че не ми се искаше да те оставя.
Нещо в гласа му я накара да го погледне изучаващо.
— Знаеш ли, Чарли, вярвам на казаното.
— Разбира се — отсече той.
Внезапно трогната, тя се приближи до стола и го целуна по бузата.
— Хей, сестра Дентън — възкликна той. — Май най-после се навихте, а? Веднага ще ви натикам в леглото.
— Отдавна да си ме натикал, Чарли. Бедата е, че не сме се срещнали навремето.
Като размисли върху казаното, видя, че наистина беше вярно.
Още първия път, когато влезе да обядва с него в болницата, деня след операцията, го бе харесала. Знаеше, че умира, а след малко разбра, че и той го знае. Но това не му пречеше да бъде галантен. Не признаваше безвкусната болнична храна, макар че въобще не можеше да яде.
Вместо нея, специална кола, ескортирана от полиция, с ревящи по целия път сирени му докарваше храна от ресторанта на Романов. А с храната пристигаха един метр д’отел и двама сервитьори.
Той се надигна в леглото, отпи от шампанското и я загледа как се храни. Харесваше му начинът, по който ядеше. Хората, които кълвяха храната, обикновено бяха егоисти в любовта. Не даваха нищо, търсейки същия вид непостижима наслада в леглото, която търсеха и на масата. Реши се веднага, както винаги.
— Известно време ще боледувам — каза той. — Ще се нуждая от сестра. Бихте ли приела тази работа?
Тя повдигна поглед от чашката кафе, а сивите й очи бяха озадачени.
— Има сестри, специализирани в домашно гледане, мистър Стенхърст. Те сигурно са по-добри от мен.
— Аз вас питам.
— Работя в Лос Анжелос Дженеръл — продължи тя. — Работата ми е добра. Понякога ме викат да помогна тук, както във вашия случай. По специалността ми.
— Колко ви плащат?
— Осемдесет и пет долара месечно, с квартира и храна.
— Аз ще ви плащам по хиляда на седмица, с квартира и храна — каза той.
— Но това е смешно!
— Нима? — каза той и я изгледа сериозно. — Мога да си го позволя. Когато днес сутринта докторът излезе, той ми каза, че ми остават три месеца. Винаги плащам малко повече, когато не мога да предложа постоянна работа.
Тя погледна надолу, докато келнерът й доливаше чашата с кафе.
— Вие ще бъдете тук около три седмици — каза тя. — Това ми дава достатъчно време да предупредя, че напускам. Кога искате да започна?
— Веднага. А за предупреждението не се безпокойте. Вече съобщих на Колтън и в Лос Анжелос Дженеръл, че постъпвате на работа при мен.
Тя го изгледа недоумяващо, после остави чашата си и стана. Направи знак на метр д’отела и келнерите веднага откараха масичката.
— Хей, какво правите? — запита Стенхърст.
Джени не му отговори, докато отиваше към нощното шкафче, откъдето взе болничния картон. Проучи го, после пристъпи и измъкна чашата шампанско от ръката му.