— Щом работя за вас — обясни тя, — време е да си починете.
Времето никога не тече тъй бързо, както когато е на привършване, помисли си той. Всичко изглежда някак по-отчетливо, по-бистро за ума, дори решенията се вземат по-лесно. Може би защото отговорността за тях нямаше да те достигне. Никой не може да спечели двубоя с гроба.
Усети как болката го проряза като с нож. Не трепна, но по лицето й осъзна, че тя е разбрала. Някакъв странен вид общуване се бе породило помежду им. Не се нуждаеха от думи. Имаше случаи, когато му се струваше, че и тя изпитва болката.
— Може би е по-добре да си легнеш — обади се тя.
— Още не. Искам да си поговорим.
— Добре — съгласи се тя. — Кажи за какво?
— Няма да се върнеш в болницата, нали?
— Не зная. Всъщност, не съм мислила още.
— Подобна работа няма вече да те направи щастлива. Разглезих те. Нищо не може да се сравни с многото пари.
Тя се засмя.
— Толкова си прав, Чарли. Мислих за това. Изглежда нищо вече няма да ми се струва както преди.
Той я изгледа замислено.
— Бих могъл да ти оставя нещо в завещанието си или дори да се оженя за теб. Но децата ми сигурно ще възбудят федерален процес и ще кажат, че си ми оказала давление. Би получила само огорчения.
Тя го погледна в очите.
— Все пак, благодаря ти, че си мислил за това, Чарли.
— Ти трябва да печелиш много пари — продължи той. — Защо реши да станеш медицинска сестра? Винаги ли си искала това?
— Не — сви рамене тя. — Всъщност искаше ми се да бъда втората Хелен Уилкс. Но получих стипендия за „Сейнт Мери“ и отидох там.
— Дори и за да се занимаваш с тенис са нужни пари.
— Зная. Е, вече е късно. Сега бих била доволна, ако мога да наема най-добрия професионалист и да играя с него два часа дневно.
— Ето на! — каза триумфиращо той. — Само това прави сто долара дневно.
— Тъй е. Сигурно ще се озова отново в болницата.
— Не е нужно.
— Какво искаш да кажеш? — запита тя и го погледна. — Само това мога.
— Ти си научила нещо друго, много преди да се заловиш със сестринството. Да бъдеш жена.
— Е, сигурно не съм се научила добре тогава — изрече огорчено тя. — Първия път, когато постъпих като жена, ми натриха носа.
— Имаш предвид доктор Грант във Фриско ли?
— Откъде знаеш?
— Предимно предположения — обясни той. — Но вестникарите автоматично проверяват всеки, който е край мен. Грант се ползва с подобна репутация и фактът, че си работила при него и си напуснала така прибързано, ме наведе на това заключение. Какво се случи? Жена му ли ви спипа?
Тя кимна бавно.
— Беше ужасно.
— Винаги е така, когато се обвържеш емоционално — каза той. — На мен ми се е случвало неведнъж. — Пак си напълни чашата с шампанско. — Номерът е да не се обвързва човек.
— Как става това?
— Като се заплаща — отговори той.
— С други думи, искаш да кажеш да стана проститутка? — попита тя шокирано.
Той се усмихна.
— Това го казва католичката в теб. Дълбоко в себе си обаче трябва да признаеш, че в това има смисъл.
— Да, но все пак, проститутка — каза тя с все същия шокиран глас.
— Не проститутка, а куртизанка или нейният съвременен вариант — момиче на повикване. В древните цивилизации да бъдеш куртизанка е било високоуважавана професия. Държавници и философи са търсили тяхната благосклонност. И не само парите са я правили привлекателна. Това е един много завършен начин на живот. Разточителен и удовлетворяващ.
Тя започна да се смее.
— Ти си един стар циник, Чарли. Кога ще извадиш френските порнографски картички?
Той се разсмя с нея.
— Защо да не съм? Аз бях и млад циник. Но никога не бях глупак. Ти притежаваш всичко, за да станеш велика куртизанка. Тяло, разсъдък, дори и обучението ти като медицинска сестра не би отишло напразно. Истинският секс се нуждае от повече интелектуалност, отколкото обикновеното животинско отдаване.
— Сега разбирам, че е време да си лягаш — засмя се тя. — Сигурно следва да разбера, че би трябвало да постъпя в някакво училище, за да изуча всичко това.
— Чудесна идея! — възкликна той. — Непрестанно ме преследват да направя дарение на този или онзи колеж. Защо не съм се сетил за това? „Стенхърст Секс Колидж“. — Той се разсмя развеселен, после изведнъж се сви от болка. Лицето му побеля и капчици пот избиха по челото му. Сви се в инвалидната си количка.
Тя светкавично се озова до него, нави ръкава на халата и му разголи ръката. Бързо впръска ампулата морфин във вената. Кокалестите му пръсти сграбчиха китката й в опита да я изтласкат, докато я гледаше с изпълнени с агония очи.