Тъкмо в този момент се позвъни и Дейвид въздъхна облекчено.
— Ето го, мамо — каза той и тръгна към вратата.
Високият, с приятна външност, млад мъж, застанал на прага, нямаше нищо общо със слабото, нервно, тъмнокосо момче, което помнеше. Вместо острия, клюноподобен нос, родил някогашния му прякор, се мъдреше елегантен орлов нос, приятно контрастиращ с широката уста и продълговатата челюст. Той се усмихна, забелязвайки изуменото изражение на Дейвид.
— Ходих в една фабрика за лица и ме оправиха. Нямаше да е прилично, ако тръгнех из Бевърли Хилс с онзи ийстсайдовски нос. — Протегна ръка. — Радвам се да те видя пак, Дейви.
Дейвид му подаде ръка. Ръкостискането бе топло и сърдечно.
— Влизай — покани го той. — Мама е на път да избухне. Вечерята е готова.
Влязоха в столовата. Мистър Щрасмер се изправи, а майка му погледна изпитателно Топлийката. Дейвид се озърна бързо. Роза не беше в стаята.
— Мамо — обади се той, — помниш ли Ървинг Шварц?
— Здравейте, мисис Улф.
— Ицхак Шварц — каза тя. — Разбира се, че го помня. Какво е станало с носа ти?
— Мамо! — притесни се Дейвид. Топлийката се усмихна.
— Няма нищо, Дейвид. Оправих го, мисис Улф.
— Mishegass. Чудя се как дишаш с такъв малък нос. Имаш ли работа, Ицхак? — запита войнствено тя. — Или още сновеш с хулиганите от гаража на Шоки?
— Мамо! — бързо каза Дейвид. — Ървинг живее тук сега.
— Значи сега е Ървинг — гласът на майка му стана ядовит. — Да си смени носа не е достатъчно. Трябва да си смени и името. Че какво му е лошо на името, което са ти дали родителите — Изидор-а?
Топлийката се засмя. Погледна Дейвид.
— Разбирам какво имаш предвид — каза той. — Нищо не се е променило. — След това продължи. — Няма нищо лошо, мисис Улф. Ървинг се пише по-лесно.
— Трябваше да завършиш училище като моя син, Дейвид — възрази тя. — Тогава нямаше да ти е толкова трудно да го напишеш.
— Хайде, мисис Улф. Дейвид ми обеща Knaidlach. Просто не мога да чакам. Цял ден стоях гладен, като си мислех за тях.
Мисис Улф го изгледа подозрително.
— Ако бъдеш добро момче — каза омилостивено тя, — всеки петък може да идваш на Knaidlach.
— Ще бъда, мисис Улф.
— Добре — приключи тя. — Да ида да видя дали супата е гореща вече.
Роза влезе в стаята, тъкмо когато Дейвид се канеше да запознае Топлийката с мистър и мисис Щрасмер. Тя се спря на прага с изненадан израз на лицето. После се усмихна и влезе в стаята.
— О, мистър Шварц — възкликна тя. — Радвам се да ви видя. Ървинг вдигна поглед. Протегна ръка.
— Здравейте, докторке — поздрави той. — Не знаех, че се познавате с моя приятел Дейви.
Тя се ръкува с него.
— Току-що се запознахме.
Ървинг погледна Дейвид.
— Доктор Щрасмер ми оправи носа. Тя е истинска вълшебница, Дейвид. Знаеш ли, че тя оперира Линда Дейвис миналата година?
Дейвид изгледа любопитно Роза. Никой не бе споменал, че е лекарка. А случаят с Линда Дейвис беше много нашумял. Лицето на артистката беше силно обезобразено при автомобилна катастрофа, а когато след година се бе появила пред камерата, нямаше и най-малка следа от белези.
Изведнъж долови, че мистър и мисис Щрасмер го наблюдават притеснено. Усмихна се на Роза.
— Докторке, тъкмо вие сте човекът, на когото мога да се оплача. Какво мислите, че трябва да направя с чувството на празнота, което изведнъж усетих в стомаха?
Тя го погледна с благодарност. Напрежението бе изчезнало от очите й и те заискриха дяволито.
— Мисля, че ще може да се оправи с няколко от Knaidlach на майка ви.
— Knaidlach? Кой каза нещо за моите Knaidlach? — обади се майка му от прага. И влезе тържествено в стаята. — Сядайте всички — нареди тя. — Супата е на масата и вече започва да изстива.
11.
Когато попривършиха с вечерята, Роза си погледна часовника.
— Ще трябва да ме извините за малко — съобщи тя. — Трябва да прескоча до болницата да видя един пациент.
Дейвид я погледна.
— Ще ви закарам, ако желаете.
— Няма нужда — усмихна се тя. — Аз съм с колата си.
— Нищо — настоя Дейвид учтиво. Поне ще ви правя компания.
Ървинг се изправи.
— Аз също трябва да вървя — обади се той. — Обърна се към мисис Улф. — Благодаря за прекрасната вечеря. Напомни ми за дома.
Майката на Дейвид се усмихна.
— Бъди добро момче, Ицхак. — каза тя, — и можеш пак да идваш.
Роза се усмихна на майката на Дейвид.
— Няма да се бавим много.
— Вървете — подкани мисис Улф. — И не бързайте, деца. — Тя погледна сияещо родителите на Роза. — Нали, докторе?
Роза махна с ръка.
— Мога да изчакам в колата — бързо предложи тя.
Дейвид я спря:
— Не, не е нужно. — Обърна се към Ървинг. — Сигурно вчера, когато ми телефонира, съм ти звучал като глупак. Но предимно Дан Пиърс движи отношенията ни с работната ръка.