— Няма нищо, Дейвид — успокои го Ървинг. — Предположих нещо такова.
— Дан ми каза, че сме били пред стачка. Предполагам, че не можем да си го позволим. Тя би ни съсипала.
— Зная — отговори Ървинг. — И се опитвам да помогна. Но съм натясно, ще трябва да стигнем до някакво споразумение.
— В какъв смисъл си натясно? Никой не те кара да обявяваш стачката. Вашите членове тъкмо се оправят след последиците от депресията.
— Тъй е — кимна Ървинг. — Те не настояват за стачка, но комунягите са се раздвижили. И непрекъснато повтарят, че филмовите компании са пипнали цялата печалба за себе си. Намират се хора, които се вслушват. Чуват за високите надници на звездите, на ръководителите и това не им се нрави. Защо да не вземат по нещичко и те? А комунягите наливат масло в огъня.
— Какво ще кажеш за Биоф и Браун?
— Те бяха свини — каза презрително Ървинг. — Едната страна не им стигаше. Опитаха се да лапат от двете. Затова ги изпързаляхме.
— Вие сте ги изпързаляли? — скептично запита Дейвид. — Мислех, че са ги пипнали.
Ървинг го изгледа изпитателно.
— А откъде, според теб, правителството се снабди с документите, за да започне процеса? Да не ги е намерило на улицата?
— Струва ми се, че се опитваш да ни използваш, за да загасиш един пожар, който вашите хора са подпалили — каза Дейвид. — Използвате комунягите за оправдание.
— Отчасти, може би — усмихна се Ървинг. — Но комунистите са доста активни в отделните гилдии. Цялата индустрия току-що сключи нови споразумения със Сдружението на филмовите режисьори и със Сдружението на сценаристите, получават най-голямото увеличение досега. Комунистите си приписват цялата заслуга. Сега се канят да раздвижат и отделните занаяти. А ти знаеш те какви са. Ще сметнат, че щом комунистите са могли да го сторят за сдруженията, ще могат да го сторят и за тях. Наближават и изборите им. Комунистите са предприели голяма акция и ако ние не им излезем с нещо в скоро време, ще се озовем отвън. Стане ли това, ще установите, че с тях човек се разбира много по-трудно отколкото с нас.
Дейвид го изгледа.
— В такъв случай твоето предложение се свежда до въпроса с кого искаме да се споразумяваме — с вас или с комунистите. Какво мислят членовете на организацията ви? Нямат ли нещо да кажат и те?
Гласът на Ървинг бе съвсем делови.
— Болшинството от тях са глупаци — каза презрително той. — Мислят само как да си получават плика със заплатата и кой ще им плати повече. — Извади пакет цигари. — Това, дето го дрънкат комунистите, започва да им се нрави.
Дейвид изчака приятеля си да запали цигарата. Златната запалка проблесна за миг, после изчезна обратно в джоба на Ървинг. Сакото му се разтвори леко и Дейвид съзря черния приклад на револвер, мушнат в раменен кобур.
Златни запалки и револвери. И две хлапета от Ийст Сайд в Ню Йорк, застанали в топлата пролетна нощ под калифорнийските звезди и разговарящи за пари, власт и комунизъм.
Зачуди се какво ли ще измъкне Ървинг от цялата работа, но беше достатъчно разумен да не пита. Имаше неща, които не бяха негова работа.
— Какво искаш да направя? — запита той.
Ървинг запрати цигарата в канавката.
— Комунистите искат увеличение от двайсет и пет процента на час и тридесет и пет часова работна седмица. Ние сме склонни да дадем по пет цента на час сега, други пет — догодина, и работна седмица от трийсет и седем часа и половина. — Погледна Дейвид в очите. — Дан Пиърс казва, че не е упълномощен да взима такива решения. Твърди, че не можел да се свърже с Корд. Чаках го три месеца. Не мога да чакам повече. Ако не предприемете нещо, стачката ще избухне. И вие ще загубите, и ние ще загубим. Само че вие ще загубите повече. Цялата ви компания ще рухне. На нас ни остават редица други места за действие. Единствените, които истински ще намажат, са комунистите.
Дейвид се поколеба. И той като Дан нямаше правото да сключва такова споразумение. Но нямаше и време да чака Джонас. Независимо дали това щеше да се понрави на Джонас, или не, щеше да се наложи да го подкрепи.
— Дадено — въздъхна той.
Белите зъби на Ървинг блеснаха в усмивка. Тупна леко Дейвид по рамото.
— Умно момче — похвали го той. — Знаех си, че ще бъдеш разумен. Комитетът за преговорите има среща утре сутринта с Пиърс. Ще им кажем да разгласят споразумението.
Той се обърна към Роза:
— Съжалявам, че се натрапих на вечерята, докторке. Но ми беше драго да ви видя отново.
— Няма нищо, мистър Шварц.
Те се загледаха след Ървинг, който отиде до бордюра и влезе в колата си, луксозен Кадилак. Запали двигателя и ги погледна.