Само едно смущаваше Дейвид. През последната година, с покачването на цените на пазара, Корд постепенно бе започнал да ликвидира част от акциите си. Вече бе възстановил първоначалното си капиталовложение и двадесет и трите процента акции, които все още притежаваше, бяха свободни. За компания от такъв голям мащаб това означаваше контрол. Но някои ги изкупуваше. Повтаряше се историята с вуйчо Бърни. Само че този път Джонас беше от другата страна на оградата. Един ден някакъв брокер на име Шефилд дойде да се срещне с Дейвид. Говореше се, че е начело на мощен синдикат със значителни вложения в компанията. Дейвид бе го изгледал въпросително в началото на срещата.
— Вече почти цяла година се опитваме да уредим среща с мистър Корд, за да разискваме някои общи проблеми — започна Шефилд. — Но никой не знае къде се намира и как би могъл човек да се добере до него. Дори не получихме отговор на писмата си.
— Мистър Корд е зает човек.
— Зная — прекъсна го бързо Шефилд. — Работил съм с него и по-рано. Най-малкото, което мога да кажа, е, че е ексцентричен. — Измъкна златна табакера от джоба и я отвори. Грижливо избра цигара и я постави между устните си. Запали я и все така грижливо прибра табакерата в джоба. Издуха облак дим към Дейвид. — Търпението ни е към края си — продължи той. — Имаме значителни вложения в компанията; вложения, които не допускат нито любителска работа, нито очевидно пренебрегване на възможностите за печалба.
— Мисля, че вложителите нямат особени основания за оплакване — вметна Дейвид. — Особено като се имат предвид тазгодишните печалби.
— Приветствам вашата лоялност, мистър Улф — прекъсна го Шефилд и се усмихна. — Но и двамата знаем някои неща. Така например моята група вложители имаше желанието да авансира средствата, необходими за определени филми, което щеше да удвои печалбите. Мистър Корд не го допусна. Искаме да разработим план за справедливо разпределение на акциите и печалбите за отделните администратори. Мистър Корд не пожела. Освен това ние определено не искаме компанията да се обременява с разходи от рода на тези за Булевард Парк Хотел.
Дейвид се бе чудил колко време щеше да мине, докато спомене и това. Беше публична тайна в бранша. Наричаха го „Харема на Корд“.
Бе започнало преди две години, когато Джонас се опита да наеме апартамент в хотела за едно момиче и му бяха отказали. Използвайки филмовата компания като параван, той нае няколко етажа в същия реномиран хотел в покрайнините на Бевърли Хилс. В деня на подписването на наемателните документи той нареди всички момичета с временен договор от студиото да бъдат настанени там.
Едва не се стигна до бунт, когато тълпа от тридесет момичета нахлу в апартаментите пред очите на шокираната управа на хотела. Вестниците се изпълниха с пикантни новини, наблягайки на факта, че никое от момичетата не печелеше на година толкова, колкото струваше месечният наем на апартамента му.
Това беше преди две години, а договорът бе за петнадесет. Наистина струваше доста пари на компанията. Хотелът на драго сърце би анулирал договора, но Джонас не искаше и да чуе за това. Постепенно повечето от момичетата се изнесоха. Сега голяма част от апартаментите бяха празни, освен когато Джонас попаднеше на момиче, за което смяташе, че има данни.
Дейвид се облегна на стола.
— Разбира се, не е нужно да подчертавам, че мистър Корд не получава заплата или друго възнаграждение от компанията.
Шефилд се усмихна.
— Ние не бихме възразили, ако мистър Корд вършеше някакви работи за компанията. Но истината е, че не проявява никаква активност. Не е присъствал на нито едно заседание на дирекционния съвет, откак се свърза с компанията.
— Мистър Корд закупи контролните акции на компанията — наблегна Дейвид. — Поради това връзките му с нея не са като на обикновените служители в нея.
— Напълно съзнавам това — подхвана Шефилд. — Но сигурен ли сте, че контролът на компанията е все още в негови ръце? Ние вече притежаваме акции колкото неговите, а може би и повече. Според нас имаме право да се намесим в ръководството на компанията.
— Ще ми бъде драго да предам казаното от вас на мистър Корд.
— Това не е нужно — каза Шефилд. — Съдейки от отказа му да откликне на исканата от нас среща, ние сме уверени, че то не го интересува.
— В такъв случай защо дойдохте при мен? — запита Дейвид. Сега, след като с предварителното опипване на почвата се бе приключило, се стигаше до същността на нещата.
Шефилд се наведе напред.