Не трябваше да му се обаждам, помисли си тя. Каза, че ще е много зает. Стана от леглото и отиде в банята. Загледа се в огледалото.
Трябва да го разбереш, убеждаваше се тя. Имало е случаи, когато ти си била прекалено заета, за да разговаряш с него по телефона. Точно ти от всички хора.
Едва ли не изненадана, тя забеляза как сълзите бликат от очите и се стичат по бузите. После те я надвиха и тя се отпусна на колене, опряла лице до хладната порцеланова вана. Закри очи с ръце.
Това ли значи да бъдеш жена?
14.
Морис Бонър се надигна в леглото и загледа момичето, което са запъти към един стол и седна в него. Изучаваше я с възхищение. Момичето беше голо. И прекрасно. Едрите, пълни гърди почиваха върху идеално оформения гръден кош. Плоският, стегнат корем набъбваше рязко над изненадващо издадения пубис, после нежно преливаше към бедрата на дългите й, стройни крака.
Видя как мускулите на гърба й внезапно заиграха, когато тя се обърна да вземе пакета цигари от масичката. Кимна с одобрение. Беше красива, страхотно красива. Може би не в обикновения смисъл на думата, но толкова прекрасна, колкото една проститутка можеше да бъде.
— Боже мой, колко си грозен — каза момичето, като го погледна.
Той се ухили, разкривайки разкривени, неравни зъби на дългото си, конско лице. Казаното от нея не беше нещо ново. Не го изненадваше; сам можеше да го види в огледалото. Отметна чаршафа и стана от леглото.
— Ето, покрий се — каза момичето и му подхвърли хавлиена кърпа. — Приличаш на маймуна с увисналия си член.
Той ловко улови кърпата и я загърна около кръста си.
— Добре ли беше? — полюбопитства той, вземайки цигара от пакета. Тя не му отговори. — Струваше ли си?
— Може и така да се каже — отвърна незаинтересовано тя.
Той се върна до леглото и седна на ръба.
— Това ли е всичко? — попита той. — Просто поредният мъж?
Тя го изгледа.
— Предполагам, че си разумно момче. Искаш ли да ти кажа истината?
— Истината, разбира се — усмихна се наново той.
— Всички сте еднакви за мен — изговори тя, без да отмества погледа си.
— Все пак, нищо ли не чувстваш?
— Разбира се — отговори тя. — И аз съм човек. Обаче не си го позволявам при клиентите. Те плащат за изкуството ми. — Загаси си цигарата в пепелника. — Когато почувствам нужда да си вирна краката, вземам една седмица отпуск и отивам в някое туристическо ранчо, от тези, които се грижат омъжените жени да прекарат добре. Там винаги се намира някой каубой, който си мисли, че е страхотен и ми е свършил голяма услуга. И всъщност е така, защото не съм задължена да му разигравам театър. Докато клиентите плащат. Там аз имам задължения.
— Така не мамиш ли клиентите си?
Тя се усмихна.
— Чувстваш ли се измамен?
— Не — призна той. После бързо добави. — Не знам. Не допусках, че разиграваш театър.
— Не разигравах театър — обясни тя и взе друга цигара. — Работех. Това ми е занаятът.
Той не проговори.
Тя запали цигарата и продължи, жестикулирайки:
— Ето например, навечеряш се добре. След това споделяш с приятелите си, че си ял чудесно печено. Най-хубавото. Не се притесняваш да го кажеш. Дори ги уведомяваш къде си вечерял, за да могат и те да се възползват от откритието ти. Така ли е?
Той кимна.
— Така е и с мен — каза тя. — Ти имаш приятел. В случая е Ърв Шварц. Седнали сте да играете карти, когато той те поглежда и казва: „Снощи чуках едно чудо парче. Страхотна беше. Джени Дентън. Иди да я натегнеш.“ Пристигаш и оставяш парите на масата. Качваш се отгоре, лягаш отдолу. Напълваш се като балон и литваш в небесата. Обзалагам се, че отдавна не си свършвал три пъти последователно. Все още ли се чувстваш измамен?
Той се разсмя, чувствайки се изведнъж млад и силен. Тя имаше право. От дълго време насам не се бе чувствал така, може би от двадесет години. Усети как пламъкът в слабините му се връща. Стана остави кърпата да падне на пода. Тя се засмя.
— По-млад си, отколкото мислех. Е, вече е полунощ.
— И какво? — загледа я той.
— Уговорката беше две банкноти до полунощ — напомни тя. — Ти получи това, за което плати. Отсега до зори струва още три банкноти. Като се включва и закуската.
— Страшна си, като някое импресарио — засмя се той. — Добре, съгласен съм.
Тя се усмихна и се изправи.
— Ела.
Последва я в огромна баня с гигантска квадратна вана от мрамор, вградена в пода. Имаше маса за масаж до стената, под прозореца. Тя посочи натам.
— Качвай се.
Той седна на ръба на масата и я наблюдаваше как отвори шкафчето. Извади оттам един бръснач, крем за бръснене и четка. Напълни тасче с вода и напои една кърпа под крана. Постави всичко на ръба на мивката, близо до масата.