— Достатъчно. — Тя взе цигарата от устата и я захвърли настрани.
— Луда работа — каза той усмихнат, докато тя се настаняваше във ваната до него.
— Така трябва — каза тя, навеждайки глава към гърдите му, едва покрити от водата. Сепна се, когато усети как зъбите й задраскаха леко гърдите му. Тя вдигна глава и го погледна усмихната. — Така трябва — повтори тя. — Дала съм двайсет долара за бутилката шампанско.
Не можеше да си спомни кога точно му хрумна идеята. Вероятно докато е спал. Но нямаше значение. Тя бе узряла, когато слезе на закуска сутринта. Той бе изпълнен с увереността, която съпровождаше толкова много други подобни успешни идеи в миналото.
Тя вдигна поглед от масата, когато чу стъпките му по стълбището.
— Добро утро, мистър Бонър. Гладен ли сте?
Той отвърна на усмивката й с благодарност.
— Умирам от глад — каза той и сам се изненада. Отдавна не бе мечтал за солидна закуска. Обикновено минаваше със сок и кафе.
Видя как помръдна крак и натисна някакъв бутон на пода под масата. В кухнята, в задната част на къщата, отекна звън.
— Изпийте си сока — нареди тя. — Закуската ще дойде ей сега.
Настани се срещу нея и вдигна голямата чаша доматен сок от съда с лед, в която бе поставена.
— Наздраве.
Огледа я одобрително. На ярката утринна светлина по лицето й нямаше никаква бръчка. Очите й бяха бистри и тъмни, устните — леко начервени. Бледокестенявата й коса бе пристегната здраво към тила на конска опашка. Загорелите й ръце изпъкваха на фона на бялата спортна блуза с къси ръкави, която бе плътно, спретнато натъпкана в майсторски скроената клинообразна пола.
Вратата зад нея се отвори и една едра мексиканка се заклатушка към тях, понесла огромен поднос, съдържанието на който нареди на просторната въртяща се част в средата на масата. После сръчно отстрани изпразнената чаша пред него и остави на нейно място голяма чиния.
— Cafe un momento — каза бързо тя и изчезна.
— Заповядай, мистър Бонър — подкани Джени. — Има шунка, бекон, говеждо, пушена риба и бъбреци в чиниите със зелени похлупаци. Под жълтите има пържени яйца на очи, бъркани яйца и пържени картофи.
Той завъртя подвижния център на масата, докато попадна на шунката и си сипа. Докато си пълнеше чинията, мексиканката влезе с каничка кафе, топли кифлички и препечени филийки. Погледна в чинията си. Шунката беше точно такава, каквато я харесваше.
Джени си сипа порядъчна порция говеждо печено.
— Богата трапеза — отбеляза той, докато мексиканката му пълнеше чашата с кафе. Джени му се усмихна.
— Няма нищо евтино в този дом.
Мексиканката отиде и напълни чашата на Джени, после се заклатушка към кухнята.
— Имаш вид, като че ли ще играеш тенис тази сутрин.
— Точно това ще правя — кимна тя. — Играя по два часа всяка сутрин.
— Къде играеш?
— В Бел Еър. Имам постоянен час при Франки Гарднър.
Той повдигна вежди. Франки Гарднър бе един от най-добрите професионалисти в страната. Взимаше скъпо — най-малко двадесет и пет долара за час.
— Да не е един от клиентите ти? — запита с любопитство той.
— Не играя с клиентите си. Не е добре за работата. Купувам му времето като всеки друг.
— Защо?
— Обичам да спортувам — обясни тя. — Помагат ми да си поддържам формата. Сега вече знаеш, че понякога работя до късно.
— Разбирам какво имаш предвид. Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо друго?
— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Споменах ти, че имам диплома за медицинска сестра.
— Не това исках да кажа. Никога ли не си опитвала в киното? Тя се разсмя непринудено.
— Аз съм родена калифорнийка, мистър Бонър. Виждала съм какво става с децата, които идват тук. Някои изглеждат по-добре и от мен. Завършват като хопове на коли, започват да продават сандвичи или стават уличници за по пет долара. Не, благодаря. Това не е за мен.
— Не говоря случайно — настоя той. — Знаеш ли кой съм аз?
— Разбира се, мистър Бонър. Нали чета вестници. Вие сте един от най-големите продуценти в Холивуд.
— Тогава сигурно знам какво говоря, а?
— Възможно е — усмихна се тя. — Но аз се познавам и знам, че не съм артистка.
— Думите ти не съвпадат със снощните.
— Онова е съвсем друго — обясни тя. — То ми е занаятът. Освен това, виждате как живея. Ще мине много време, преди да почна да печеля по хилядарка седмично в киното.
— Откъде знаеш? От пет години разполагаме със сценарий, който не можем да реализираме поради липса на изпълнителка на главната роля. Беше написан за Рина Марлоу. Мисля, че е подходящ за теб.
— Вие сте луд! — засмя се тя. — Рина Марлоу бе една от най-красивите жени на екрана. Не бих могла да се сравнявам с нея.