Изведнъж той стана сериозен.
— В теб има неща, които ми напомнят за нея.
— Възможно е — каза тя. — Чувам, че била доста невъздържана.
— И това също — съгласи се той и се приведе към нея. — Но не него имам предвид. Прескочи утре в студиото и ще наредя да ти направят пробни снимки. Ако нищо не излезе, ще се откажем от цялата идея. Но ако излезе, необходимо е само одобрението на един човек и ти ще изкарваш по две хилядарки седмично.
— Две хиляди? — зяпна тя. — Вие се шегувате.
Той поклати глава.
— Никога не се шегувам за пари.
— Аз също — изрече сериозно тя. — Кой е този, от чието одобрение се нуждаете?
— Джонас Корд.
— По-добре да се откажем — каза тя. — От това, което чувам за него из града, той е направо откачен.
15.
Ървинг последва Дейвид във всекидневната, а Роза се залови да раздига масата.
— Никога не е изглеждала така добре — отбеляза той, излагайки се в едно кресло до камината.
— М-да — каза разсеяно Дейвид. Ървинг го погледна.
— Нещо ти се върти из главата, Дейви.
— Обикновените работи — отвърна уклончиво Дейвид.
— Чувам друго да се приказва.
Нещо в гласа му сепна Дейвид.
— Какво чуваш?
— Говори се, че се канят да притиснат твоя човек — тихо каза Ървинг.
— Какво друго чуваш?
— Новата група се готви да те направи шеф на парада, ако тръгнеш с тях — продължи Ървинг. — Казват също, че Бонър вече им се бил продал.
Дейвид остана смълчан. Не можеше да повярва, че Джонас не знае какво става. Но беше и възможно.
— Не казваш нищо, Дейви — тихо продума Ървинг. — А не си ме повикал ей тъй, без нищо.
— Откъде научи?
Ървинг сви рамене.
— Притежаваме акции — обясни небрежно той. — Някои от момчетата ми телефонираха и ми казаха, че са се свързали с комисионерите си. Искат да знаят какво да правим.
— Колко акции?
— О, осемдесет-деветдесет хиляди дяла из цялата страна. Сметнахме, че твоето решение ще ни даде възможност за добра сделка.
— Вие решихте ли… — Дейвид се поправи. — Решиха ли момчетата по кой път да вървят? — Акциите не бяха малко. Представляваха над три процента от два и половината милиона висящи дялове.
— Не, ние сме доста консервативни — отвърна Ървинг. — Обичаме да вървим там, където са парите. А иначе звучи примамливо: пълно финансиране, удвояване на печалбите, може би дори разделяне на дяловете след няколко години.
Дейвид кимна. Замислен присегна за цигара. Защо Джонас не отговаряше на бележките му? На три пъти се бе опитвал да го открие и трите пъти не бе получил отговор. Сигурно вече знаеше. Последния път, когато провери, му казаха, че Джонас вероятно е в чужбина. Ако беше вярно, докато се върнеше, всичко можеше да е свършено.
— Какво възнамеряваш да правиш, Дейви? — запита меко Ървинг.
— Не зная — отговори правдиво той. — Просто не зная какво да правя.
— Не можеш дълго да се чудиш — каза Ървинг. — Губещият си отива.
— Зная — кимна Дейвид. Драсна клечка кибрит и я поднесе към цигарата. — Но това е то. Зная, че Корд не ни обръща особено внимание, може би понякога съзнателно ни задържа. Но зная също така, че той може да прави филми, има шесто чувство за нашия занаят. Затова закупи компанията. Не е просто един леден задник като Шефилд и другите. Суха банкерска аритметика и, по дяволите, всичко извън баланса за печалбите и загубите.
— Но банкерите държат всички козове — посочи Ървинг. — Само глупак би се изправил насреща им.
— М-да — каза ожесточено Дейвид, загасявайки цигарата.
— Виж какво ще ти кажа, Дейви. Ще събера всички наши пълномощия и ще ти ги предам. Когато решиш кое е най-доброто, гласувай с тях.
Дейвид се вторачи в него.
— Ще направиш това?
— Тъй както го виждам аз — засмя се Ървинг. — Нямам друг избор. Нали ти ни превозваше онзи спирт от гаража на Шоки?
— Ето го и кафето — съобщи Роза, влизайки с подноса.
— Господи! — възкликна Ървинг. — Каква страхотна шоколадова торта.
Роза се засмя поласкана:
— Аз съм я правила.
Ървинг се изтегна в креслото.
— Ох, докторке! — въздъхна той, поглеждайки към Роза.
— Още едно парче?
— Изядох вече три. Още едно и ще трябва да ми направите пластична операция на стомаха, за да ми възвърнете формата.
— Тогава изпийте още едно кафе — каза тя и му напълни чашата. После започна да прибира чинийките.
— Все се каня да те питам, Дейви — започна Ървинг, — дали си чувал за едно курве на име Джени Дентън?
— Джени Дентън? — Дейвид поклати глава. — Не.
— Забравих — каза Ървинг и погледна към Роза. — Вече не участваш в тази игра.
— Какво за нея? — попита Роза. — Аз познавах една Джени Дентън.